Всички говорят за ръст – пенсиите скочили с цели 376%, заплатите надминали 2300 лева, осигурителният доход вървял нагоре… Но ако попитате средния българин – дали усеща това „благоденствие“? Отговорът е ясен – джобовете остават празни, а усещането за стабилност е като мираж.
Според официалните данни, минималната пенсия е пораснала от 116 лв. през 2015 г. до 552 лв. през миналата година. Таванът на пенсиите? От 875 лв. скочил до 3400 лв. Звучи като мечта за пенсионерите… но само на хартия.
Средната пенсия, макар и с 175% увеличение, е далеч от реалните нужди – едва 883 лв. при ръст на цените, който никой не споменава в статистиката.
А какво да кажем за работещите? Да, заплатите са се „вдигнали“ със 165% за 10 години, но всеки, който пазарува, плаща сметки или гледа към касовата бележка, знае истината – парите стигат все по-малко.
И докато числата в докладите растат, броят на пенсионерите намалява – от над 2,1 млн. до 2 млн. души. Случайност или поредната тъжна статистика за застаряваща нация, в която „увеличението“ всъщност не означава по-добър живот?
Приходите от осигуровки са скочили 2,5 пъти, разходите за пенсии – почти 3 пъти… Но въпросът, който никой не задава, е:
Къде отиват всички тези пари и защо хората не ги усещат?
Докато държавата отчита милиони и „успехи“, обикновеният българин брои стотинките до края на месеца.
Защо официалната статистика рисува розова картина, а реалността е в сиви тонове?
Отговорът е прост – числата може и да не лъжат, но премълчават много.
