Моля, в името на личната ми социология, някой от вас да ми обясни как точно си представяте мира в Украйна. Тя трябва да се предаде ли? Да отстъпи част от територията си на Русия ли? Ако под „мир“ разбирате украинците да свалят оръжие и доброволно да предадат територията си, то това не е точно мир. И защо да има такъв „мир“, след като Русия не постигна нищо от целите си?
Така наречената „специална военна операция“ не изпълни нито една от декларираните цели, поставени от Путин рано сутринта на 24-ти февруари 2022 г. Русия обяви, че ще „демилитаризира“ Украйна, но в действителност украинският военнопромишлен комплекс работи на пълни обороти. Русия заяви, че ще „денацифицира“ Украйна (каквото и да значи това), но постигна обратното – консолидира украинската нация. Дори етнически руснаци от Източна Украйна се обърнаха срещу Москва (по думите на дезертирали руски войници). Кремъл искаше да свали Зеленски, но той все още е президент, близо година след края на мандата си.
Русия имаше за цел да спре разширяването на НАТО, но вместо това успя да оправдае съществуването му и дори да го разшири с Швеция и Финландия. Осигури си допълнителна 1340 километрова граница с НАТО.
Освен нереализираните цели, Русия понесе и тежки геополитически щети. Загуби Сирия, предаде Армения и е на път да загуби контрола върху Приднестровието. Беше тежко санкционирана и изолирана от целия цивилизован свят. Пучът на Пригожин не беше потушен със сила, а чрез посредничеството на Лукашенко – унижение за една ядрена сила. Налага ѝ се да разчита на военната подкрепа на страни като Беларус, Иран и Северна Корея. Превърна се в енергиен донор на Индия и Китай, като хич не са равнопоставени партньори.
Военните „успехи“ на Русия също са спорни. След между 200 000 и 1 000 000 преки и косвени жертви (за сравнение, в Афганистан за 10 години жертвите са 15 000), Русия наложи контрол върху 1/5 от територията на Украйна. Бахмут, (град с размерите на Шумен) беше превзет след 11 месеца тежки боеве. Почти две години по-късно руските сили са напреднали с 12-15 км. Опитите да превземат Покровск продължават вече осем месеца. Офанзивата в Курск беше спряна, а седем месеца по-късно руските сили не могат да „изгонят“ украинците от техните собствени територии.
Всичко това е голям имиджов удар за държава, която претендира да бъде суперсила. След като Русия не постигна нито една от първоначалните си цели, как изобщо може да очаква светът да се съобразява с нейните искания и условия за „мир“? Апелирам някой вещ проруски инфлуенсър да ми го обясни.
Владислав Кръстев
