Председателят на Народното събрание следва да ръководи заседанията до избора на нов титуляр. Конституцията, в чл. 99, ал. 5, след измененията от декември миналата година, недвусмислено очертава лицата, които могат да бъдат назначени за служебен министър-председател. Това не включва изпълняващ длъжността или най-възрастния народен представител, който да води заседанието до избора на нов. Това подчерта преподавателят по конституционно право д-р Орлин Колев в предаването „Още от деня“ по БНТ.
„В момента, в който НС избере председател, временен няма, такава фигура Конституцията не припознава, то той ще се яви потенциален служебен министър-председател,” изтъкна той.
Конституционният законодател, обяснява д-р Колев, демонстрира нормативна нетърпимост към възможността Народното събрание да бъде неспособно да изпълнява своите функции. По този начин изборът на органи на НС се отделя от процеса на формиране на правителство. Ако не бъде излъчено редовно правителство, ще се премине към избори. „На практика произвеждането на изборите не се поставя в зависимост от непредсказуемо бъдещо събитие, каквото е изборът на председател на НС. Изборът на органи на НС – председател, комисии и техния състав, не зависи от парламентарното мнозинство,“ посочва той. „Докато процесът на формиране на правителство започва с консултации при президента и продължава с връчване на мандати, формирането на парламентарните групи е независим акт, основан единствено на волята на народните представители и представлява форма на обединение.“
Д-р Колев пояснява, че конституцията позволява на народните представители да се сдружават в парламентарни групи от момента, в който положат клетва. „Парламентарната група, по дефиниция, представлява проекция на партията в рамките на парламента,“ допълва той.
„Формирането на парламентарните групи не зависи от избора на председател на НС и те не са обвързани с неговия избор. Народните представители просто уведомяват за обединението си в група,“ поясни д-р Колев. За пълноценна парламентарна дейност, както законодателна, така и контролна, обаче са необходими органи на НС.“
„Може да се гласува кабинет, ако народните представители уведомят председателстващия, че са се обединили в парламентарна група,” добави той.
В контекста на процедурите по сваляне на депутатски имунитет, д-р Колев отбеляза: „Липсата на редовно избран председател не е пречка за сваляне на имунитет на народен представител. Народният представител може сам да се откаже от имунитета си или това решение може да бъде взето от пленума на НС.“
„Рискове за конституционна криза няма,“ заключи конституционалистът. „Ако не успеят да излъчат председател, народните представители ще формират парламентарните групи и рулетката ще се завърти.“
