По-рано този месец изтощените сили на Киев най-накрая изглеждаха победени от превъзхождащия ги по брой и огнева мощ техен противник. Но за пореден път надминаха очакванията. Масираното нахлуване на украинските въоръжени сили на територията на Русия се случи със светкавична бързина и с неочакван успех. Повече от 1000 войници сега са окупирали част от територията на Руската федерация, която Москва се бори да си върне. Това пише в статия за британското издание UnHerd д-р Иън Гарнър, eксперт по Русия и асистент по изследвания на тоталитарните режими в Института Пилецки във Варшава.
През последните две години и половина Украйна извършваше от време на време грабителски набези срещу Русия, но тази атака придоби съвсем нов мащаб – това е пълномащабна инвазия. Украинците с право са ядосани. Тридневната война на Путин за завладяване на страната им доведе до това, което много коментатори нарекоха първото нахлуване в Русия след Втората световна война. Настроението в руските управляващи кръгове едва ли може да бъде по-мрачно. Москва се бори със застой в икономиката и нарастващ проблем с набирането на военни – въпреки все по-големите парични бонуси, предлагани на новобранците, броят на новопристигналите остава съпоставим с броя на жертвите.
Украинската „терористична“ атака срещу Курск, както я нарича Кремъл, налива масло в огъня. Това е най-сериозният проблем, пред който е изправен Владимир Путин от февруари 2022 г. Путин има умението да излиза от тежки ситуации с непокътната репутация.
Ако се замислим за първите му дни на президентския пост, ще си спомним, че неговата Русия веднъж беше нападната – и президентът отговори безмилостно. Дали и този път ще направи същото? Двадесет и пет години преди украинските войски да пресекат границата на 6 август, активистът Шамил Басаев поведе около 2000 мъже от Чечня – юридически част от Русия, но де факто независима след позорния провал на Борис Елцин да превземе територията ѝ по време на война, приключила през 1996 г. – в Дагестанския регион на Русия. Войските убиват руските граничари, превземат няколко населени места и обявяват независима държава. Хората на Басаев остават в Дагестан месец преди въоръжените сили на Москва най-накрая да ги прогонят.
След униженията от 90-те години на миналия век статутът на Русия на суперсила беше заменен от банкрут, загуба на статута си на империя и сега невъзможност да контролира военно собствената си територия. Три дни след нападението на Басаев над Дагестан, Путин е назначен за министър-председател на Русия. Атаката беше точно това, от което новият човек в Кремъл се нуждаеше, за да подчертае разликата между себе си и своите безсилни постсъветски предшественици: повод за война да си върне Дагестан, да нахлуе отново в Чечня, да направи Русия цяла и по този начин да докаже, че нов лидер ще възвести ера на сигурност, стабилност и национална гордост. Реториката на Путин през 1999 г. беше, ако не съвсем пропагандна, то със сигурност непримирима.
През септември същата година, когато войната в Дагестан ескалира във война в Чечня, а войната в Чечня доведе до терористични атаки в Москва и други руски градове, Путин заяви: „Ние ще преследваме терористите навсякъде. Ще ме прощавате, но ако ги хванем в тоалетната, ще ги изхвърлим в тоалетната чиния.“ За пет години чеченската столица Грозни беше заличена от лицето на земята и 50 000 чеченски цивилни бяха убити. Войските на Путин експериментираха с т.нар. война на изгорената земя, която наскоро възобновиха в Украйна. Когато става въпрос за „стабилността“ на Русия, всички цели оправдават средствата. Отне им половин десетилетие, за да овладеят най-накрая чеченския бунт, но войната създаде на Путин репутацията на човек, който ще пази Русия в безопасност, независимо от цената. В руските умове войната беше жизненоважна част от началото на едно десетилетие на безпрецедентно богатство и успех. Националното унижение отстъпи място на национална гордост.
Ще успее ли Путин, сега застаряващ окупатор, да повтори този трик? Ще бъде ли нахлуването в Курск „доказателството“, че Русия трябва да бъде „спасена“ от Украйна чрез привличане на международна подкрепа? Ще бъде трудно за Путин да развие такъв нестабилен аргумент.
За момента руските войски изглежда не напредват срещу добре оборудваната и обучена украинска армия. Местното население на Курск бяга от нашествениците. Руснаците очакват Путин да реши проблема, но малцина са готови да се възползват от възможността да помогнат, привлечени само от обещанието да печелят екстравагантни суми – между 1600 и 4000 долара – за копаене на отбранителни окопи. Младите наборници, които за първи път се изпращат масово в тази война, изглежда са по-склонни да се предадат, отколкото да се хвърлят в битка.
Но изтеглянето на опитни войски от окупирана Украйна и изпращането им в Курск рискува да подкопае успехите на Путин след години война. Поведението на Путин тази седмица рязко контрастира с поведението му през 1999 г., когато поема властта. Неговият отговор на нахлуването – обикновена „провокация“, организирана от шепа „саботьори“ – беше даден от пределите на Кремъл. Поне публично той беше ограничен до едно-единствено телевизионно заседание на Съвета за сигурност. В тази среща с областните управители Путин изглеждаше или в лошо настроение, защото прекъсваше събеседника, или безразличен, докато слушаше доклади за евакуации и военни приготовления. Собствените му думи се свеждаха до неясни твърдения, че нещо ще бъде направено: „Трябва да оценим събитията, които се случват там, и ще предложим нашата оценка.“ За разлика от 1999 г. Путин изглежда не желае да се асоциира с инвазията и следователно не е в състояние да вдъхнови масите, както направи тогава.
Путин изглежда безпомощен като Борис Елцин през 1999 г., когато плахо предаде властта на младия си наследник. И все пак това очевидно нежелание да поеме лидерството не означава, че Путин е безсилен. В началото на 2000-те чеченската война се характеризираше с подобни трудности при набиране на военна служба, военни провали и огромна вътрешна корупция. На моменти президентът беше затрупан с въпроси относно мудността в действията му. „Нашата армия“, обясни тогава той, „е достатъчно силна, за да пресече Чечения и да се върне. Но не това е целта. Целта е да се унищожат напълно терористичните бази“.
В крайна сметка Путин изчака подходящия момент за удар, след което използва всички военни средства, с които разполага, за да спечели. Той можеше да направи същото и днес. Въпросът е готов ли е Путин да заличи части от Курск, за да си върне територията? Залагайки бъдещето си на карта, той все още може да възстанови репутацията си на човек, готов да пожертва всичко за победата.
