Инж.Кремен Георгиев от АТДБ за ползите и европейския опит при производството на зелена енергия от иновативния за нашите географски ширини биогаз.
Инж.Кремен Георгиев, с Вас сме говорили много пъти за плановете на българските топлофикации за енергийна трансформация, но днес ще се фокусираме върху нещо конкретно, за което повечето българи се нуждаят от допълнителна информация. Няколко централи заявиха публично намеренията си да инвестират в производство на енергия от биогаз. Какво е това гориво?
Идеите за производство на енергия от биогаз са следваща стъпка след като много дружества вече успешно произвеждат енергия от биомаса. Всъщност биогазът се получава от биомаса. Но да уточня, че при проектите на българските централи става въпрос единствено за биомаса, получена от остатъци от селското и горското стопанство, като например сламата. В чужбина за биогазови инсталации се приемат и тези, които произвеждат биометан, чиито екологични показатели са малко спорни.
Доколкото имам информация, в България има дружества, които планират строителство на инсталации за производство на топлинна и електрическа енергия от биогаз, създаден изцяло от остатъци от селскостопански продукти. Никакъв друг.
Каква е причината да бъде предпочетено това гориво?
При биомасата, съставена единствено от селскостопански остатъци няма отделяне на въглеродни емисии, а оттам и при биогаза, произведен от нея.
Каква е причината да се инвестира в производство на биогаз, а не се използва направо готовата биомаса?
Използването на биогаз реално е надграждане. Доказано е, че над определен капацитет е по-добре биомасата да се преобразува в биогаз, за да е по-ефективно и по-екологично производството.
С по-широкото използване на биомаса и съответно биогаз в производството на енергия ще бъдат значително намалени количествата непотребна биомаса, която отлежава по полетата и отделя огромни количества метан поради гниенето. Метанът има 70-80 пъти по-голям принос за глобалното затопляне от въглеродния диоксид, което означава, че с преминаването към биогаз топлофикациите произвеждат екологична енергия без въглеродни емисии и едновременно с залежаващите и гниещи по полетата количества намаляват, което води до редуциране на отделяния метан в атмосферата, който е доста опасен.
Какъв е европейският опит? Има ли такива инсталации в Европа и къде са те?
Близо половината от всички инсталации за производство на енергия от биогаз са в Германия, но в момента производството на самия биогаз остава изключително малко по обем. Големи амбиции за развитие на този дял на енергетиката имат Франция и Италия, които за сега са бъдещите европейски лидери. В Европа главно се работи по създаване на инсталации, използващи за суровина земеделски култури, които в много случаи се отглеждат специално за индустрията, но все пак има и по-противоречиви не чак толкова екологични източници на биогаз като оборски тор и метан.
Има ли специални правила, които трябва да се съблюдават при строителството на този вид съоръжения? Какво сочат грешките от вече реализираните проекти?
На принципа проба-грешка европейските държави са разбрали, че при строителството на инсталация за биогаз е важно суровините да са наблизо. Не трябва нито суровината, нито готовата продукция да се транспортират на големи разстояния, за да се ограничат въглеродните емисии и разходите.
Какви са перспективите за развитие на проекти за инсталации на биогаз в Европа? Какво казват проучванията?
Перспективите за развитие на инсталации на биогаз в Европа изглеждат обещаващи, като консервативните оценки сочат десетократно увеличение на производството до 2030 година.
Според някои по-оптимистични прогнози, позоваващи се на възможността за съвместно отглеждане на различни видове насаждения и използването на остатъци от селското и горското стопанство, до 2030 година можем да разполагаме с 45 млрд.куб.м биогаз от анаеробно разлагане и газификация на биомаса. За сравнение в момента цялата индустрия в Европа произвежда около 2 млрд. куб.м. биогаз на година, което съпоставено с годишното потребление на природен газ в размер на 470млрд.куб. м. годишно е незначително.
Количествата до голяма степен зависят от решенията на политиците и регулациите, които ще бъдат приети.
