Галина Захарова стана първата жена председател на върховен съд. Висшият съдебен съвет (ВСС) я избра за шеф на Върховния касационен съд (ВКС) с 20 гласа „за“, без нито един против. Предстои предложението да бъде изпратено на президента Румен Радев, който да издаде указ за нейното назначаване.
След вота Галина Захарова благодари за избора, но не заради това, че ВСС ѝ гласува доверие, а заради „доверието, което гласувахте на Пленума на ВКС“. „Убедена съм, че това е огромна крачка в утвърждаването на нашето самоуправление. Съдиите имат право да бъдат ръководени от свой собствен избраник“, каза още Захарова, цитирана от специализираният сайт lex.bg.
Заместник-председателят на ВКС и ръководител на Наказателната колегия беше единствен претендент за поста, номинирана e от Пленума на съда, който за първи път има възможност да издигне свой кандидат след промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от 2016 г.
На заседанието днес присъстват 20 от 22-мата членове на Висшия съдебен съвет. Отсъстват Боян Новански и Драгомир Кояджиков.
В продължение на часове членовете на съвета задаваха въпроси на Захарова по най-различни теми, като първи това стори главният прокурор Иван Гешев.
Той започна с думите, че се надява дебатът да не е с политическа окраска, а професионален, защото членовете на ВСС дължат това на кандидата, на себе си и на останалите си колеги. „Надеждата ми е, че ще проявим уважение към собствената си институция и към колегите магистрати, като проведем професионален дебат, а не такъв с политически характер, който да представи нашата работа в друга светлина. Въпросът ми е за личното становище на г-жа Захарова за мястото на прокуратурата. Този въпрос няма отношение към решението ми как да гласувам, което вече се е оформило в мен“, посочи Иван Гешев.
Галина Захарова заяви, че мястото на прокуратурата е в съдебната система. И обясни следното: „При преценката за мястото на прокуратурата, неминуемо трябва да се вземе под внимание действителното и реално състояние на обществото. Към момента със сигурност мястото на прокуратурата е в съдебната власт, защото това е силна гаранция с оглед независимостта на съдебната власт, за възможността да се провежда качествено разследване на лица, спрямо които съществуват съмнения за извършени противообществени прояви и за повдигане на обвинение спрямо тях. В нашето общество все още не е изградена в пълна степен култура на независимост, поради което тази част – обвинителната власт, не следва да бъде изключвана от останалите елементи, формиращи съдебната власт“, заяви Захарова.
Стефан Петров поиска да научи какво мисли пък за мястото на следствието и следователската професия, както и за бюджета на съдебната власт.
Според Захарова при реформата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) през 2005 г. е допусната грешка с драстичното ограничаване на компетентността на следствието. По думите ѝ тази законодателна промяна не е била добре премислена, защото огромна част от компетентността на следователите беше прехвърлена на други разследващи органи, което е довело до неефективност. „Прехвърлянето на дела винаги трябва да е при внимателен анализ и съобразяване със съответните престъпни деяния, по които предстои разследване. И още тогава нямаше проблем сложните, тежките, икономическите дела и някои като други като престъпленията срещу телесната неприкосновеност, представляващи фактическа и правна сложност, да се разследват от следователи, което би допринесло за качеството на разследването“, каза Захарова. По думите ѝ после е започнал бавен и мъчителен процес по прехвърлянето на компетентността. Тя добави, че обвиняемият и подсъдимият трябва да имат ясна представа кой е компетентен да ги разследва.
„Следователската работа е професия с традиции в историята на нашия наказателен процес и специализираното образование, което се получава и впоследствие на специализацията също е фактор, който не може да бъде подценяван. Следствието без съмнение има място както като отделен елемент на съдебната власт, така и като фактор, който допринася за качествено, бързо и компетентно разследване по делото. Най-добре би било компетентността на следователите да бъде изрично и ясно законодателно уредена“, посочи Захарова.
По отношение на съдебния бюджет, тя изтъкна, че този въпрос е сложен и обширен. „Бюджетът, възнагражденията, материалната обезпеченост и ресурсите е един от най-съществените крепители на независимостта на съдебната власт. Това се отнася както в институционален план, така и в личен – по отношение на възнагражденията на магистратите“, каза Захарова.
Калина Чапкънова пък я попита какво мисли за дискутираната тема за промяна на статута на ВСС от постоянно действащ в непостоянно действащ орган.
Зам.-шефката на ВКС заяви, че през 2007 г. е била един от най-ревностните радетели на постоянно действащия ВСС. „Работата на пълен работен ден всякога позволява по-широко и задълбочено разгръщане на отделни компетентности на съвета в сферите, които са му възложени от закона“, посочи Захарова.
И допълни: „Оказа се обаче, че действа един особен фактор, който може би има корени в не толкова далечното минало и се изразява в това, че органът се институционализира и затваря, започва да комуникира като част от бюрокрацията. Това положение къса връзката със съдиите, въобще с магистратите, отдалечава ги, бюрократизира ги и накърнява ефективността на самия орган“.
За да е непостоянно действащ обаче, ВСС има нужда от мощна атестационна комисия, добави Захарова. „За да се осъществи дейността такава, каквато е маркирана в законодателната рамка и в такъв обем от действащ на сесии ВСС, това във всички случаи означава да се създадат специални подпомагащи органи със законов статут, доколкото дейността няма как да бъде извършвана от действия на сесии и временна заетост“, обясни зам.-шефката на ВКС.
Тя допълни, че към момента не може да каже кое е по-добро, защото очевидно този въпрос трябва да бъде дискутиран наново. Проблематиката се нуждае от премисляне и претегляне на минусите и плюсовете за едно или друго решение, каза Захарова.
Последваха няколко въпроса от Даниела Марчева. Първият беше как Захарова разбира комуникацията на съдиите с другите власти, в какви отношения е допустимо да влизат и къде минава границата. Другият беше чрез какви средства и способи, ще се осведомява за долните съдилища – например за работата на районните съдии, за ролята на районния съд в общността, както и какви са вижданията ѝ за реформа на конкурсите.
„Нашата работа се свежда до тежки задачи от решаващо значение за обществения живот, дори за устоите на обществото като цяло. Това предполага много добра комуникация между отделните звена на съдебната структура. Ролята на един председател на съд в никакъв случай не може да бъде категоризирана като решаваща. Простичко казано – никой ръководител няма как да нареди на съдията как да разреши делото, това е огромната разлика с други структури, където отношенията са на власт и подчинение. От тук идва нуждата да комуникираме на хоризонтално ниво, включително и с другите власти“, отвърна Захарова.
Тя беше категорична, че в една правовата държава и демократично общество е недопустимо съдът да се капсулира, да се посвещава единствено на пряката правораздавателна дейност без да допринася в рамките на своите експертни знания за развитието на законодателството и всички сфери в обществения живот, които имат досег до правосъдие. Такава комуникация и в момента се поддържа.
„Големият водораздел между комуникацията и нарушение на принципа на разделение на властите идва, когато представители на една власт започват да влияят върху взимането на решения в друга власт“, поясни Захарова.
По отношение на връзката с останалите съдилища, то тя посочи, че няма пречка съдиите, председателите на съдилища или който и да е съдебен орган да се свържат с нея и колегите ѝ от ВКС. Тя заяви, че могат да се възстановят по-стари практики като например зонални обсъждания на противоречия и на въпроси от професионално естество, което би било от полза и за магистратите, и за ВКС, който така ще се запознае с „живите проблеми на правораздаването“.
Що се отнася до конкурсите, стана ясно, че визията ѝ за тях е по-различна от заложеното в закона. Става дума за създаването на компетентна и постоянно действаща комисия по атестирането, с достатъчен състав, която да обработва всички данни, необходими при кариерното развитие на всеки магистрат. Така ще може да се изготви компетентна, стабилна и справедлива атестационна оценка. Ако това бъде направено, тогава може да се премине към облекчен начин на провеждането на конкурсите – „чрез изработването на свободни места с вероятни кандидати, с една-две години напред като се следят данните от комисията“.
„Не може и няма да имаме стабилна система за подбор и назначаване на магистрати по-високи позиции без да разрешим стабилно въпросът с атестирането“, посочи Захарова.
В отговор на въпроси на Олга Керелска, зам.-шефката на ВКС обясни, че няма никаква пречка да се създаде регистър или система за тълкувателните решения, която ще улесни търсенето и извършването на справки. Добави, че няма проблем и аналитичното звено, което предлага да бъде създадено във ВКС, да прегледа тълкувателните решения на Гражданската колегия, за да види дали има противоречия в мотивите им и след това да предложи тяхното отстраняване на общото събрание.
Галина Захарова коментира и темата за селективната касация по ГПК, отново засегната във въпрос на Керелска с оглед ограничаването на достъпа до правосъдие. Според зам.-шефката на ВКС тя несъмнено препятства достъпа на гражданите до правосъдие, но този механизъм не е въведен случайно. Не познавам европейска касационна инстанция, в която достъпът до касационно обжалване и контрол на делата да не е ограничен, посочи Захарова. По думите ѝ касационен контрол трябва да има по най-тежките, най-сериозните и щекотливи от правна гледна точка дела.
Атанаска Дишева пък поиска да разбере мнението на кандидатката по въпроса за измерването на натовареността. Галина Захарова заяви, че във ВКС не е извършвано задълбочено и комплексно изследване на натовареността на съдиите. А там дейността е уникална по вида и рода си, измерването трябва да е не само по брой и вид разглеждани дела, а и по тяхната фактическа и правна сложност, както и да се отчетат другите дейности на съдиите като например участието им в тълкувателни дела.
По думите ѝ системата не е съвършена. Видът, естеството и материята не може да бъде пренебрегвани при определянето на натовареността, както и допълнителните дейности. „За да вземем конкретно решение за натовареността, най-важно е колко време отнема извършването на определена дейност – както в дейността за решаване на конкретен спор, така и в дейността по другите линии на ангажиментите на съдиите“, заяви Захарова.
Пред ВСС Захарова застъпи виждането, че административните ръководители не би следвало да има дисциплинарно-наказващи функции.
По повод на питане на Гергана Мутафова тя отхвърли виждането, че трябва да има представителство по нива и по региони във ВСС и очерта профила на магистратите, които трябва да влизат в съвета. „На първо място трябва да имат високо доказано ниво на независимост. Трябва да се отличават и с изявена компетентност, с лична почтеност. Трябва да са били близки с проблематиката на е-правосъдието и натовареността“, каза Захарова.
Какъв ти председател ще бъдете – кабинетен или при вас ще може да се влиза по всякакви проблеми? Това я попита председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков.
„Бих била същият председател какъвто зам.-председател съм. Проблемите не само на колегите от съда, това не подлежи дори на съмнение, но на всички колеги, които имат каквито и да е въпроси от моята компетентност са били приемани винаги със съпричастие и в рамките на възможностите си сме се стремели да съдействаме. И използвам множествено, число, защото това важи и за тримата зам.-председатели на ВКС“, отговори тя.
Чолаков постави един въпрос, който повдига не за първи път – че в Наказателната колегия на ВКС съставите се определят по различен начин от Гражданската и Търговската колегии. Захарова отговори, че специалното двойно случайно разпределение в Наказателната колегия е утвърдена антикорупционна практика и се посреща много добре от обществеността и от ИВСС.
Председателят на ВАС я попита и как ще определи заместниците си, предвид, че ако бъде избрана, ВКС на практика ще остане без зам.-председатели. „Правилен е подходът съдиите да могат да изразят становище кой искат да ги подпомага организационно и да работи с тях в непосредствена близост. От моя гледна точка – твърдя, че бих могла да работя с всеки един от съдиите във ВКС. Важното е какво е виждането на самите колеги, да се очертаят личностите, на които те вярват“, отговори Захарова.
