За болните пари, грижа, лекарства и направления няма, но за дебелите милиарди за крадене има
На този ден преди осем години си отиде баща ми – Борис Георгиев Младенов от село Орсоя , Ломско, истински българин, който ми даде силата си и това което съм. Събраха се с майка ми на едно по добро място. Преди три месеца и брат ми отиде при тях. Души вълшебни… почивайте в мир. Обичаме ви, с нас сте всеки ден.
Майка ми си отиде след като един месец бе „лекувана“ от пневмония, а се оказа рак. Болницата трябваше да източи всички пътеки преди да я насочи към онкологията и загубеното време се оказа фатално.Баща ми си отиде защото го върнаха от отделението в болницата, нямало места и трябваше да постъпи след два дни. Не ги дочака.
Брат ми отиде, след като пет часа чака линейка и два часа след това го разкарваха в три различни болници, от които получи отказ да бъде приет и лекуван. Не издържа.
Така убива „системата“ завещана ни от Буда и мафията. За болните пари, грижа, лекарства и направления няма, но за дебелите милиарди за крадене има. И милиони за охраната на Пеевски и за автомагистрали в чували има.
И не се сърдете на лекарите, те също са жертви. И сред тях има слуги продали душите си на мафията, но повечето правят каквото могат в същата среда, в която се давим и ние. Виновните са в сараите и зайчарниците. Виновни са и мълчащите и бездействащите, които мислят, че тях не ги засяга, или ги е страх да се изправят срещу злото, което ни убива.
Повече жертви не давам, платих достатъчно. Сега свинете трябва да плащат, за погубените човешки животи, за всеки удар, за всяка сълза, за това, че превърнаха държавата ни в кочина, за всеки откраднат и одран от гърба на българите лев, за всяко престъпление. И милост и прошка няма да има.
Тати, прегръщам те, скоро ще се съберем всички.
Георги Георгиев, БОЕЦ
