Напълно постижимо е минимална работна заплата да стане 730 лева през тази година. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на дискусионен форум „Достойна минимална работна заплата за ограничаване на евтиния труд“, организиран от синдиката. Според Димитров такъв размер на минималното възнаграждение би бил компромис между исканията на синдиката и предложението на правителството, пише БТА.
Българите, работещи на минимална заплата през 2021 г., са загубили един процент от покупателната си способност. За първи път от 2011 година насам хората, които работят за минимално възнаграждение у нас, губят покупателна способност, посочиха Пламен Димитров и директорът на Института за социални и синдикални изследвания на синдиката Любослав Костов.
„Нетният размер на минималната заплата в България трябва да е 350 евро, за да имаме нетната покупателна способност на гражданите на минимална работна заплата в Румъния, отбеляза Костов.
В момента над 870 000 души в България работят на заплата, която е до размера на минималната заплата или равна на нея, сочат данните на финансовото министерство, цитирани от Пламен Димитров.
Твърденията, че ръстът на минималната работна заплата ще унищожи работните места, които са по-малко продуктивни, като по този начин ще блокира работниците, по-специално нискоквалифицираните при намирането на работа, отдавна не се потвърждават. Няма никакви емпирични доказателства, че увеличението на минималната работна заплата намалява заетостта на нискоквалифицираните работници, а дори е обратното – в годините, в които тя расте и става по-голям процент от средната, заетостта на нискоквалифицираните работници се увеличава. През 2009 година и 2011 година има замразяване на минималната работна, тогава коефициентът на заетост на тази група бележи спад и достига 36,2 на сто. След повишението в периода 2013-2020 година непрекъснато расте коефициентът на заетост и достига до 51,2 през 2019 година, стана ясно още на форума.
