Климатичните промени могат да подсилят оскъдността на основни ресурси и да се превърнат в ускорител на конфликти
Михаела Александрова е доктор по политология към катедра „Международни отношения“, УНСС. Част от научните ѝ интереси се отнасят до: психология, социология, антропология, конфликтология, когнитивна наука, анализ и прогнозиране.
Според редица проучвания, в бъдеще климатичните промени ще подсилят оскъдността на основни природни ресурси – както на регионално, така и вероятно на глобално ниво. Това, от своя страна, може да увеличи риска от вътрешнодържавни и международни конфликти. Като следствие се обуславя необходимостта от включване на фактора „климатични промени“ в анализа, превенцията и прогнозирането на конфликти. Същевременно обаче, трябва да се внимава и за риска от объркване на корелация и каузалност между климатичните фактори и конфликтите. Силният научен консенсус засега е в посока на допускането, че климатичните промени не водят до въоръжени конфликти, но могат да играят ролята на ускорител за различни видове конфликти.
Идеята за националната сигурност се свързва традиционно със защита на териториалната цялост и политическия суверенитет на държавата от външна военна агресия. След края на Студената война обаче това традиционно разбиране за сигурността се разширява в посока на въпроси, свързани с ресурси, околна среда и демография. От особено значение тук са заплахите, които произтичат от оскъдицата на ресурси, прекомерната експлоатация на почвите, изтъняването на озоновия слой. Ефектите от климатичните промени се очаква да подсилят подобни заплахи, особено в определени региони на света.
Това дава основание на редица учени да разглеждат климатичните промени като потенциална заплаха за мира.
В тази връзка обичайно се поставят два основни въпроса:
Възможно ли е климатичните промени да доведат до възникване на въоръжени конфликти?
Възможно ли е климатичните промени да действат като „ускорител“ за рисковете, водещи до въоръжен конфликт?
Въпреки че в научната литература и публичния наратив се срещат някои по-крайни позиции във връзка с „климатични войни“ (Dyer 2008; Welzer 2012), и климатичните промени като „майката на всички рискове“ (TIME 2015), широко приетият отговор на първия въпрос е отрицателен. Правителствата, военните клонове, политическите партии, гражданските движения, обществените групи не прибягват до сила по организиран и координиран начин, само поради покачване на температурите или неочаквани валежи, например. Да се правят подобни заключения би било плод на „механично“ обвързване на метеорологични и/или екологични условия към обществени явления. Повечето емпирични изследвания откриват твърде слаба или нулева връзка в подобна насока.
За сметка на това, съществува значителен консенсус относно положителния отговор на втория въпрос. Ефектите от климатичните промени могат да действат като ускорител на вече съществуващи конфликтни отношения. Тоест, от водещо значение тук е, че влиянието на климатичните промени се анализира успоредно със специфични икономически, политически и социални фактори за дадена ситуация. Например, ефектът от продължителна суша може да подсили напрежението в държава или регион, където липсва добро управление и съществува противопоставяне между отделни групи в обществото или между определени групи и правителството.
Разглеждането на подобни динамики е фокус на настоящата статия. Важно е да се направят две допълнителни уточнения. Първо, съществуват различни дефиниции за двете основни понятия – „климатични промени“ и „конфликт“. Тук под „климатични промени“ се разбира най-широкото и традиционно определение – измененията в климата на Земята за дълъг период от време, обикновено десетилетия или повече. В това число влизат и всички ефекти от антропогенната дейност, които се отразяват дългосрочно върху климата. За понятието „конфликт“ също се приема по-обща дефиниция – силово и несилово противопоставяне между индивиди, групи и организации, в т.ч. и държави. Оттук вече може да се постави въпросът:
Какви са възможните връзки между климатичните промени и конфликтите?
Засушаването и достъпът до питейна вода са сред основните явления, на база на които може да се проследи връзка между климатичните промени и конфликтите. От една страна, проблемът с достъпа до питейна вода произтича от нарастването на населението и икономическото развитие. И двете водят до по-голямо търсене и потребление на вода в световен мащаб. От друга страна, климатичните промени допринасят за задълбочаване на този проблем. Покачването на средната температура на Земята, засушаванията и нестабилността на валежите в определени региони са сред причините Световният икономически форум да отнесе водните кризи към петте водещи глобални риска. Подобни тенденции могат да се обвържат с т.нар. „водни конфликти“ по 3 основни начина:
„Спусък на конфликт“ – споровете се отнасят до прекия достъп до вода и контрола върху нея;
„Оръжие в конфликта“ – водата или системите за вода се използват като оръжия в конфликтите. Тук се отнася и използването на язовири за задържане на водоснабдяването или наводнение надолу по веригата;
„Мишени на конфликт“ – водните ресурси или пречиствателните станции или тръбопроводи се превръщат в мишена по време на конфликти.
Най-новите изследвания по темата показват, че насилието, свързано с водата, се увеличава с течение на времето.
Като е важно да се отбележи, че по-прецизните анализи за ранно сигнализиране на конфликти отчитат множество фактори, освен сушата и наводненията: провали на реколтата, гъстота на населението, богатство, селскостопанско производство, нива на корупция и др. Многофакторният анализ дава основание да се стигне до заключението, че уязвимостта на една общност на засушавания е по-важна от самата суша. Тоест, връзката между недостига на вода и конфликта е сложна. Дори когато има тежка суша, съвкупност от фактори ще определи дали това ще доведе до конфликт.
Като пример в тази насока често се посочва Сирия и съпоставянето ѝ със съседни страни. Период на петгодишна суша, последиците от него и политиките на сирийското правителство спрямо тях се разглеждат като ускорител на гражданския конфликт, който избухва в страната през 2011 г. Климатично моделиране допуска, че интензивността на сушата за съответния период е причинена, поне отчасти, от климатичните промени. Сушата се оказва опустошителна за икономиката на Сирия. След като правителството преустановява субсидирането на земеделието, милиони хора от селата се виждат принудени да търсят алтернатива за своята прехрана. Това води до миграцията на около 1,5 млн. души към големите градове и околностите им. В условия на бедност, корупция и невъзможност на правителството да се справи със ситуацията, противопоставянето между част от сирийците и правителството ескалира. В същото време, в страни като Израел, Йордания и Ливан, които са засегнати от петгодишната суша, не се наблюдават подобни процеси. Това е показателно за значението на съвкупността от фактори, които могат да доведат до конфликт.
Сушата и лошото управление играят съществена роля за гражданската война в Сирия. Източник: Khaled Al Hariri/Reuters
Сушата, наред с други фактори, оказва нарастващо напрежение върху групи от хора по света да мигрират. Намаляването на валежите в Африканския рог, както и по-честите екстремни метеорологични явления, по всяка вероятност ще ускорят процесите и мащабите на миграцията. Учени предупреждават, че политически уязвимите държави ще са най-вероятния бъдещ епицентър на насилие, свързан с климатичните промени и миграционни вълни. Действително, от двайсетте държави със слаб държавен капацитет, дванайсет се намират в области като Близкия изток, Южна Азия и Африка – все региони, в които се очаква климатичните промени да подсилят оскъдността на водата и риска от миграция.
Принудително преместване на хора, което би могло да бъде предпоставка за потенциални конфликти, може да се наложи и в следствие на покачващото се ниво на океаните. В рамките на Африканския рог има засилена урбанизация, включително по бреговата линия. Градове като Могадишу в Сомалия и Момбаса в Кения са уязвими спрямо покачването нивата на океанските води. В бъдеще съществува риск от заливане на важна инфраструктура в тези градове, разваляне на запасите от питейна вода със солена вода, намаляване на обработваемата земя и потенциално преместване на големи групи от хора. Това, от своя страна може да доведе до хуманитарни кризи.
Съществува и друг риск за океаните, свързан с климатичните промени, който би могъл да доведе до покачване на напрежението между различни актьори. Затоплянето и окисляването на океаните допринася за миграцията и изчезването на рибни колонии. Киселинността на океанската вода се увеличава поради нарастването на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата през последните години. Тази тенденция се наблюдава на различни места по света, но отново брегът в Африканския рог е особено изложен на риска. В региона липсват средства за подробно наблюдение на рибните колонии. Това намалява възможностите за оценка на проблема и предприемане на превантивни мерки. Промяната на температурата и киселинността на океаните може да повиши вероятността от международно напрежение между държавите и субнационалните актьори, които делят брегова линия в Африканския рог. Тук могат да се отнесат и конфликти относно право риболов на намаляващи рибни колонии в международни води.
Наред с изброеното, могат да се посочат и
някои не толкова преки връзки между климатичните промени и подсилването на конфликти.
Анализът тук се фокусира върху потенциалните ефекти от намалената наличност или преразпределянето на природни ресурси, вследствие на климатичните промени. В по-голямата част от Субсахарска Африка и в части от Южна Азия, климатичните промени могат да допринесат за икономическа рецесия, по-високи нива на безработица и несигурност във връзка с хранителните запаси. Прогнозираното нарастване на честотата и интензивността на екстремни метеорологични явления
може да постави на изпитание обществата и тяхната устойчивост.
Рискът от граждански конфликт, тероризъм и дори революция нараства, когато капацитетът на държавата да осигурява публични блага намалява. Ако държавата не се справя в това да посреща основни потребности на гражданите, включително и потребността от сигурност, гражданите могат да потърсят други групи за целта. Това е особено опасно в държави с изявени етнически и религиозни различия, тъй като етнически и други групи могат да заместят правителството като гарант за сигурността. В допълнение, при влошаване на условията, вследствие на оскъдните ресурси, участието в криминална дейност, тероризъм или бунтове би могло да се превърне в по-вероятна алтернатива за определена част от населението.
В същото време, оскъдността на ресурсите може да се превърне и в стимул и възможност за политическите лидери да разсейват общественото внимание от структурни проблеми и да консолидират власт. Подклаждането на етнически или друг тип социални разделения са сред техниките, които правителството може да използва за подобни цели. Това отново навежда на заключението, че рискът от конфликти, в следствие на климатичните промени, е по-голям за държави с отслабени граждански институции. В крайна сметка, климатичните промени биха могли да изложат на опасност сигурността в цели региони или дори глобално. Подобни прогнози вече са дадени от няколко военни бази, включително такива на Великобритания и САЩ.
В допълнение, климатичните промени биха могли да дестабилизират веригата на доставки и достъп до първични суровини и пазари, което би повишило риска от нестабилност. Причината е, че икономическата слабост може да застраши човешката и традиционната сигурност.
И накрая, може да се отчете и ефект не само от оскъдицата на ресурси, в следствие на климатичните промени, но и от изобилието. Например, по-високите температури водят до топене на полярната ледена шапка на Арктика. Това би улеснило достъпа до Арктически пристанища, което би намалило цената на добиването и експлоатацията на петрол и минерали. Като следствие могат да се разкрият и нови морски пътища. При тези обстоятелства надпреварата и конфликтът биха могли да се превърнат в реалност в Антарктика, ако механизмите за сътрудничество се окажат недостатъчни да уреждат международните спорове в региона. Подобен въпрос заслужава по-специализирано проучване в бъдеще, от гледна точка превенция на риска от конфликт.
Отнасянето на въпроса за връзката между климатичните промени и конфликтите към България
насочва вниманието към проблема със засушаването и водните кризи. Въпреки че спрямо други европейски страни България се отличава с относително значителни пресни водни ресурси, както по абсолютен обем, така и на човек от населението, определени райони на страната може да изпитват недостиг на вода. Причината е неравномерното териториално разпределение на ресурсите. България е сред европейските страни с високи равнища на иззетата вода средно на човек, поради значимите водни обеми, необходими за охлаждане. Иззетата вода представлява сумата от пресните води, иззети за водоснабдяване и чрез собственото снабдяване на предприятия.
От особено значение в тази връзка са въглищните електроцентрали. Те използват големи обеми вода с цел охлаждане и повишават риска от изчерпване на водни ресурси. Съпоставка между използваното количество вода в България през 2019 г. за охладителните нужди на енергетиката и питейно-битовите нужди, показва съотношение 70% към 30% в полза на първите. В допълнение, седем от деветте най-големите въглищни централи се намират в застрашени от безводие райони.
В същото време, според доклад на ООН от 2021 г., около половината територия на България се очаква да бъде засегната от сериозни засушавания в следващите години. Северна България се очаква да е сред най-засегнатите територии от процесите като част от по-широкия Дунавски басейн. Честотата на засушаване в периода 2041 – 2070 г. се очаква да се увеличи с поне едно събитие на десетилетие. Според доклада на ООН, пространственото разпределение на засегнатите от суша райони ще продължи да се простира от югоизток на северозапад.
На фона на тези тенденции може да се допусне, че в България съществува риск от политическо и социално напрежение във връзка с необходимостта от по-прецизно управление на водните ресурси, прехода към въглеродно неутрална икономика и справянето с бъдещи проблеми, свързани с по-честите и сериозни суши. И по-конкретно, вече имаше случаи на политическо противопоставяне между представители на различни партии по въпроси, свързани със стопанисването на язовири – като язовир Пазар дере, например.
Активисти на „Грийнпийс“ – България насочват вниманието към проблема за използването на вода в енергетиката в района на Маришкия въглищен басейн. Източник: „Грийнпийс“ – България
Политическото напрежение може да се пренесе и на международно ниво. Климатичните промени водят до международни усилия за преход към въглеродно неутрална икономика, като Зелената сделка на ЕС. България е единствената страна в ЕС, която в края на юни 2021 г. не подкрепи закона за климата, а гласува с „въздържал се“. Основните опасения на страната са свързани със зависимостта от въглищната индустрия. Въпреки това България е длъжна да се съобразява с разпоредбите на европейски закон за климата. За целта обаче са необходими ясна визия и времева рамка за преход към въглеродно неутрална икономика. Ако подобна липсва, България рискува пораждане на социално недоволство. Причината е, че без добро планиране, не може да се осигури финансиране за преквалификация на работници. Отлагането на въпроса рискува да доведе до бавен фалит на въглищната индустрия. Именно подобен сценарий би могъл да допринесе за социално и политическо напрежение в страната.
В обобщение, необходимостта от ефективна адаптация към климатичните промени нараства. Енергетиката, икономиката и културните системи по всяка вероятност ще бъдат изправени пред все по-чести предизвикателства в тази връзка. Ако не бъдат посрещнати по адекватен начин, въпросните предизвикателства могат да се превърнат в източник на напрежение и конфликт. Анализът на връзката между климатичните промени и конфликтите тепърва търпи развитие. Както от научна гледна точка, така и на ниво обществен дебат, стремежът следва да е в посока на:
Отчитането на социално-икономически, политически и демографски фактори, които могат да имат отношение към анализа;
Избягване на риска от объркване на корелация и каузалност между климатични промени и конфликти;
Разширяване на задълбочения анализ към повече региони от света извън Африка и Източна Азия;
Изследване не само на ефектите от оскъдицата на ресурси, в следствие на климатичните промени, но и на изобилието.
Статия на Climateka.bg
