„Интересно е как през годините ще се развият отношенията между Германия и Франция, като въпросителните са повече. Отваря се възможност в дългосрочен план да се коментира сегашният инструмент за финансова подкрепа за възстановяване да се превърне в постоянен. Важно е да изчакаме какво ще се случи на френските избори. Да видим как ще изглежда европейската заявка на Еманюел Макрон след евентуалното му преизбиране. Знаците са, че той ще бъде по-амбициозен относно идеята за европейска автономия, отколкото Германия е готова да приеме“.
Това коментира пред БНР политологът Владимир Шопов.
Според него 2022-ра няма да бъде година на политическите планове, а на реагиране на общи кризи:
„Първата още в началото на годината ще бъде поведението на Русия по границата с Украйна“.
По думите на политолога Макрон се опитва да изгради пояс от силни партньори и ще се опита да разговаря с Берлин от по-силна позиция.
„Има известна промяна в баланса между Париж и Берлин“.
В предаването „12+4“ Шопов допълни:
„Европейският съюз ще реши и през 2023 година да не бъдат прилагани ограниченията за дефицит. Ще има по-голяма гъвкавост, която ще остане… Политическият натиск ще бъде за формула, при която сегашните изключения да могат да бъдат трансформирани в нови правила. Можем да очакваме нова методология за класифициране на публичните инвестиции“.
Прогнозата на анализатора е Западните Балкани да бъдат по-важна тема.
„Геополитическата безтегловност, в която са повечето общества, притеснява някои европейски столици. Свидетели сме на негативни социални динамики“.
Снимка: Ани Петрова/БНР
