Тази Коледа в крайна сметка заприлича на предишната, а не трябваше да е така. Миналата година по това време имахме обещанието на ваксините и даже предчувствахме щастлив финал, а вместо това отново сме почти на изходна позиция и не знаем даже кога и дали ще си сложим някога последна игла.
Голямото обещание на ваксините се осъществи – за ваксинирана Европа COVID-19 вече не е смъртна присъда. Ваксините и сертификатите обаче успяха да ни върнат само за кратко стария живот. И не само защото вирусът отново е с една гръцка буква пред нас. Казват, че успешни са мерките в онези страни, където управлението успява да убеди населението в обща кауза. Уви, тези страни – като Португалия, се оказаха рядкост. Останалите чертаем все по-дебели разделителни линии – между ваксинирани и неваксинирани, между принуда и доброволност, между потърпевши и печеливши.
В измамна нормалност живеем и ние, в края на по-тежката от двете пандемични години в България. От един ъгъл може би дори изглеждаме привилегировани пред останалите европейци напук на нашата екзотично ниска ваксинация. Но това право да се върнем към живота постарому, без да ни е грижа за маски, ваксини, дистанция, бе платено с националната трагедия на над 30 000 жертви. Каква бе 2021 г. – годината, която започна с надеждата за ваксините и страха от алфа вариант и завършва с неизбежността на бустерите и шокиращите измерения на омикрон?
Нашата голяма ваксинационна бъркотия
Голямата ваксинация започна на 8 декември 2020 г., когато във Великобритания бе поставена първата доза извън клиничните изпитвания. У нас ваксините дойдоха на 27 декември 2020 г. и излагацията да ги докарат с камион за кренвирши се оказа предвестник, че всичко, което можеше да се обърка, ще бъде объркано. Така стана, че когато нямаше ваксини, имаше интерес, а когато имаше ваксини, алтернативните мнения и факти вече бяха взели връх и загубихме интерес. Затова накрая се наложи да даряваме ваксини чак на Бутан.
При Борисов първо ваксинирахме футболистите и айтитата, а накрая – възрастните и хронично болните. В Европа направиха обратното. Докато там ваксинираха по стадионите, у нас личните лекари се редяха с хладилни чанти пред РЗИ, а ваксинацията бе напъхана в най-тъмните коридори (с малки изключения като ВМА) и в повечето време бе въпрос на нерви, чакане, блъскане и скандали.
Служебният министър Стойчо Кацаров отстрани организационните глупости, но с тях замина и единственото достойнство на неговите предшественици – вдигането на ваксинационна суматоха. Кацаров пропиля цяло лято да обяснява, че няма да принуждава никого да се ваксинира и насред есенната вълна, притиснат от наближаващите избори, рискува всичко с въвеждането на зелени сертификати. Принудата събуди заспалата ваксинация, но всичко е толкова бавно и закъсняло, че няма никакъв шанс да догоним Европа. Един истински цитат от отчета на министъра – „осигурихме излъчването на 2 клипа за ваксинацията, дарени на МЗ от Ротари клуб“, казва достатъчно за действията на властите. Добре известни са и резултатите – при 79,2% ваксинирано пълнолетно население в Европа България е бялото петно с 32,4%.
Новото управление встъпи във власт с обещание за коренна промяна в подхода. Част от стъпките за това вече са налице – от януари започва отпускането на еднократни добавки от 75 лв. за ваксинирани пенсионери, а премиерът Кирил Петков разчупи обичайните апатични призиви за ваксиниране. Предстои да видим дали промяната ще даде резултат, но засега очакванията са по-скоро песимистични.
Ваксинацията – от доброволна към задължителна
Колко задължителна може да бъде ваксинацията срещу COVID-19? Много и това вероятно ще е една от големите теми на 2022 г. В редица страни задължителността влиза в сила в началото на годината и вероятно ще съвпадне с новата омикрон вълна. Австрия се кани да направи ваксинацията задължителна за всички над 14 г. от февруари. Германия обсъжда подобна стъпка за всички пълнолетни. Гърция задължава възрастните над 60 г. до 16 януари да си поставят поне една доза. В противен случай ще бъдат глобявани с по 100 евро всеки месец, докато не се ваксинират. Чехия също отива към задължителна ваксинация на възрастните над 60 г., Италия пък вече направи ваксините задължителни за всички, които работят. Франция, Великобритания и др. изискват ваксинация на отделни категории служители – например здравни и социални работници.
В България няма мнозинство, което да прокара такова решение. У нас няма задължителна ваксинация дори там, където тя е най-належаща – в старческите домове. Заявките на новите управляващи са, че ваксинацията ще остане доброволен акт. Остава да видим доколко Европа ще продължи да търпи и догодина нашето неваксинирано гето и докога загубите ще са само туристически.
Колко дози правят имунитет?
Понеже всички вече сме епидемиолози, тази година експертният ни речников запас се обогати с нова дума – бустер. Колко бустера обаче са необходими за един имунитет? Става все по-сложно да се каже. През лятото стана ясно, че към петия-шестия месец след ваксинацията защитата вероятно спада на 30-40%. Ясно бе и че появата на нови варианти намалява ефективността на ваксините. Въпреки това доскоро Европейският център за превенция и контрол на заболяванията смяташе, че трета доза е необходима само на рисковите групи, и то 6 месеца след ваксинация. Сега бустерът се очертава да стане на практика задължителен, срокът за поставянето му в някои страни падна на 3 месеца и все по-често се говори за необходимост от четвърта доза.
Всъщност едно от нещата, които научихме тази година, е, че ваксините успешно предотвратяват тежко протичане и смърт, но сами по себе си няма да ни избавят от пандемията. Показва го и новата вълна от локдауни в Европа, които спряха да делят потърпевшите на ваксинирани и неваксинирани. Защо стана така? Учените го обясняват с няколко фактора – появата на нови варианти, отслабването на ваксинационната защита, преждевременната отмяна на физическите противоепидемични мерки като спазване на дистанция и носене на маски.
От зелен до 2G сертификат
Под някаква форма ковид сертификатите се появиха заедно с пандемията, но дори през януари в Европа изглеждаше немислимо, че някога ще делим хората на ваксинирани и неваксинирани и ще ползваме ковид документи не само за пътуване, но и за ресторант, кино, мол. В ретроспекция дискусиите тогава са удивително различни от сегашните – днес няма европейски лидер, който да говори за дискриминация и нарушени права, освен ако не става дума за правото на здраве.
Трудното съгласие за въвеждане на общи цифрови сертификати бе постигнато през май. Оттам нататък нещата ескалираха за по-малко от месец и сертификатите навлязоха в ежедневието – първо във Франция, Италия и Кипър, а на финала даже и у нас.
С настъпването на декемврийската вълна в Централна и Западна Европа властите изоставиха идеята, че ваксинацията няма да се превръща в дискриминационна разделителна черта. Зелените сертификати изоставиха класическия си вариант, който позволяваше неваксинирани/неболедували да ги ползват с отрицателен тест, и еволюираха до системата 2G. В тази модифицирана версия, сертификатът включва само две хипотези – ваксинация или преболедуване. 2G би следвало да насърчава ваксинацията, но според експерти не предпазва от заразяване с COVID-19, защото и ваксинираните, и преболедувалите могат да пренасят и да се заразяват. Така в новата омикрон вълна се роди и системата 2G+ – доказателство за ваксинация или преболедуване, плюс отрицателен тест.
България, разбира се, не може да върви в същата посока като Европа. Нашите сертификати остават доста по-либерални от другите и въпреки приятната изненада със спазването им в началото, всичко вече е върнато в обичайната рамка и все по-малко обществени места си правят труда да ги изискват или пък проверяват.
Големият въпрос тук е какво ще се случи с тази система за социален живот в следващите месеци. Дори при напреднала ваксинация и ниска заболяемост например Франция и Италия не отстъпиха от тях, а ги впрегнаха да подгонят и поставянето на трета доза. Затова вероятно и следващата година сертификатите ще управляват ежедневието ни, все по-трудно заобиколими и все по-често използвани като инструмент за налагане на политики.
Една година – три варианта
Помните ли истеричното затваряне на граници миналата Коледа? В дъното на тази паника бе алфа – британският вариант, който е 150% по-заразен от оригиналния SARS-CoV-2 вирус, появил се в Ухан. Негова беше пролетната вълна на пандемията у нас, а за една година вирусът напредна с още две букви от гръцката азбука.
Следващият доминантен вариант – делта, се прехвърли в Европа от Индия. Установен за пръв път през декември 2020 г., но проявил се ударно в пролетната вълна на Индия, делта се оказа още по-агресивен и заразен от алфа. Счита се за един от най-заразните респираторни вируси. Делта доминираше втората и най-разрушителна вълна на коронавируса у нас – есенната, след като бе установен за пръв път в България в проба от 21 април.
Една година след алфа, дойде време и за третия вариант. Омикрон се появи в Африка и долетя в Европа с добра новина – първоначалните данни показваха, че е много по-заразен от делта, но причинява по-леко заболяване. Имунолозите казват, че омикрон вече не е същото заболяване. Дори нуждаещите се от лечение в болница рядко стигат до кислородно лечение и престоят им там е кратък – средно три дни.
За две седмици обаче оптимизмът бе потопен от шокиращата височина на новата вълна и каквото омикрон загуби откъм тежест, се компенсира от невероятните мащаби. Миналата седмица във Великобритания имаше 1,7 млн. души, заразени с коронавирус и хоспитализациите се върнаха на нивата от февруари (но въпреки това остават под нивата на нашата последна вълна). Дневните случаи покориха абсолютен рекорд на 24 декември – 122 186 новозаразени. За сравнение, в пика на делта вълната в Индия – държава с 1,38 млрд. души, случаите се движеха около 300 000 на ден. В другата държава, обхваната от омикрон вълна – Дания (население под 6 млн. души), в понеделник бяха регистрирани 16 164 нови случая на COVID-19, повече от двойно увеличение само за две седмици.
Дори при тези измерения, смъртността в Дания и Великобритания остава под нивата на нашата ноемврийска вълна, а в Дания е в пъти по-ниска и спрямо сегашните ни нива въпреки огромната разлика в новорегистрираните случаи. Все още не е ясно доколко по-лекото протичане на болестта се дължи и на ваксините – предстои да видим как омикрон се държи в неваксинирана страна като нашата. Но тъжната истина е, че едновременното заразяване и карантиниране на толкова много хора ни връща в критична фаза на пандемията и нейните най-ненормални времена. Какво ще е бъдещето на тази вълна е въпрос на следващите седмици. Учените вече говорят, че за пандемията започва началото на края. Според тази хипотеза омикрон е онзи вариант, който чакаме отдавна – вариантът, който най-сетне ще направи от COVID-19 обикновена настинка.
Утопията на Нова Зеландия
На света има острови и диктатури, където пандемията още не е дошла. Има обаче и неколцина държави, които следват различен път от нас. Познаваме техния подход на пълно елиминиране от първите месеци на пандемията – радикални мерки вместо градиращи ограничения според случаите. Това обикновено означава затворени граници, задължителна карантина, кратки, но интензивни локдауни и желязно проследяване на случаите. Тези мерки са характерни за Китай, Хонконг, Сингапур, Южна Корея, Нова Зеландия и Австралия. Благодарение на тях Нова Зеландия почти не познава коронавируса.
До август Нова Зеландия имаше всичко на всичко 26 смъртни случая от COVID-19 и тъкмо караше 165-ия си ден без нито един случай на вътрешно заразяване. На 17 август следобед обаче в страната бе установен един делта случай и това доведе до 15 седмици локдаун. 2568 часа! Достатъчни да изгледате 780 пъти „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“, сметна преди 20-ина дни местен вестник. За тези стотина дни правителството впрочем даде 64 ковид пресконференции.
Тази стратегия има и тъмна страна – хиляди новозеландци не успяват втора година да се приберат в родината си. През септември листата на чакащите място за карантинен хотел надхвърли 30 000 души. Тяхната надежда е 2022 г., когато предстои постепенно отваряне на границите.
Нова Зеландия бе интересен случай и заради закъснялата ваксинация. Наскоро бяха публикувани стотици документи, които показват, че докато хиляди ваксинатори са били обучени и готови да започват ваксинация още през април, тя реално е започнала чак през август. Страната също страдаше от забавени доставки, но истината е, че нямаше COVID-19, който да я притиска да бърза. Естествено, след като най-сетне започна, кампанията премина в рекордни срокове, поради което правителството обяви, че ще елиминира елиминационната стратегия, защото тя вече е излишна.
––
Уникалният български модел в 5 дати
В българските противоепидемични мерки така и не се появи логика – при три парламентарни вота за една година медицинските аргументи си останаха заложник на политическите интереси. Така понякога се случваше кръчмите да работят свободно, а навън да се ходи с маски. При учениците пък почти неизменно важеше правилото – в училище не може, но на мол – да.
При Борисов политиката се изчерпваше в знаменитото разпореждане: „На 1 март задължително отваряш ресторантите. Повече по тази тема няма да се говори. И 2 и 3 хиляди да са болните – отваряме“. Кацаров не управляваше така еднолично, но и при него изборите имаха предимство пред старателно подготвените планове.
Началото на годината бе мрачно – до 1 март България бе в някаква степен на локдаун. Въпреки започналата нова вълна правителството на Борисов отвори всичко за Баба Марта, но на 22 март отново бе принудено да затвори ресторантите, моловете, училищата и фитнесите. Това беше и последният локдаун у нас, продължил рекордно кратко заради започващия изборен маратон. На 1 април пролетната вълна бе в разгара си, но всичко без моловете, нощните заведения, игралните зали и казината отвори (ресторантите само на открито). В болница все още има над 10 000 ковид пациенти, когато на 12 април ресторантите отвориха и закритите си зали.
Мерките за последната вълна започнаха на 7 септември, когато служебният министър затвори нощните заведения с въвеждане на вечерен час за работа на ресторантите и заведенията – 23 часа. На 21 октомври – при започнала нова опустошителна вълна и задаващи се последни избори за годината България въведе зелени сертификати и с тях отвори всички обществени обекти.
–––––––
2021 г. в 5 числа
7576 са починалите от COVID-19 към 1 януари 2021 г.
30 082 са починалите от COVID-19 към 20 декември 2021 г.
724 793 са официалните случаи на COVID-19 към 20 декември 2021 г.
1 872 504 са българите със завършен курс на ваксинация към 20 декември 2021 г.
5 239 000 са издадените зелени сертификати към 16 декември 2021 г., 2,747 млн. от тях са за отрицателен тест.
––
Пандемични рекорди
Най-много случаи на COVID-19 са отчетени на 27 октомври – 6816.
Най-много починали от COVID-19 са отчетени на 9 ноември – 334.
Най-трагичният месец от началото на пандемията е ноември – смъртните случаи са 4144.
Най-голям брой поставени ваксини е отчетен на 8 май – 38 117 дози.
Най-голям брой хоспитализирани с COVID-19 е отчетен на 5 април – 10 649.
Диляна Димитрова, „Сега“
