В България се срещат изненадващо много растения от времето на динозаврите, запазени в почти неизменен вид и до днес. Това съобщиха от международния консорциум „ЕНВИМОН“, извършил през 2021 г. теренни проучвания на видове и природни местообитания в страната.
През изминаващата година акцентът при проучването на природните местообитания в България от екологичната мрежа „Натура 2000“ е бил върху горските местообитания. Проучваненията са протекли през лятото и есента от научните експерти на „ЕНВИМОН“. „Установихме, че горите в източната половина на България са истински терциерни паркове. В тях дори и на малка площ могат да се открият голям брой растения, които са оцелели от топлите периоди по времето на динозаврите и затова се отнасят към групата на терциерните реликтни растения“, обяви Борис Каракушев, изпълнителен директор на „ЕНВИМОН“.
Сред дърветата от времето на терциера са космат дъб, горун, цер, полски клен, обикновен габър, келяв габър, мъждрян. Сред храстите такива са смрадлика, бръшлян, драка, бодлив залист (известен още като бодлив чимшир), подезичен залист. От тревистите растения могат да се посочат полетно ботурче, росен, златисто секирче. Всички те са характерни видове за горските местообитания от европейска значимост, посочват изследователите.
Еколозите разказват, че в България има два вида бук – обикновен и източен. Обикновеният бук образува няколко типа местообитания, които се отличават не само по условията на средата, но и по комбинацията от характерни видове. Всички те са букови гори, но са много различни едни от други. И докато обикновеният бук е разпространен в цяла Европа, източният бук се среща само в Югоизточна Европа.
Именно източният бук е забележителен с това, че се отнася към терциерните реликтни растения. Обект на мониторинга през 2021 г. са били горите от източен бук в Източна Стара планина. „Те образуват отделно местообитание, наречено „Западнопонтийски букови гори“, обясни Борис Каракушев.
Дъбовите гори също имат с какво да ни учудят. Косматият дъб (Quercus pubescens) образува два типа природни местообитания, разделени от билото на Стара планина. В Северна България е разпространено местообитанието „Панонски гори с космат дъб“, а в Южна България – „Източни гори от космат дъб“. Разликата между тях се дължи както на различния климат, така и на различния произход. В Южна България броят на средиземноморските видове сред тях е много голям. В Северна България има два типа местообитания, в които преобладава цер (Quercus cerris). Това са „Балкано-Панонски церово-горунови гори“ и „Евро-сибирски степни гори от цер“. Причините за това отново се крият в различните условия на средата и характерните видове.
Друга изненада беше установяването на пролетни растения през есенните месеци, посочват учените. През октомври полетното ботурче вече е образувало своите розетки и те привличат внимание с красивите си листа. Влакнестото лютиче, което през април и май покрива горския под със златните си цветове, вече се подготвя като образува първите си нови листа. А кавказката иглика (също терциерен реликт) така и не се разделя с листата, които са обграждали нейните цветове през така далечната пролет.
