България продължава да е гробище за жени. От началото на годината 15 българки са станали жертви на домашно насилие. Тези 15 жени са загубили живота си от ръцете на член на своето семейство – от онзи кръг от хора, в който би трябвало да се чувстват най-сигурни и защитени.
Ще кажете – 15 не е голямо число, особено на фона на ежедневните данни за починалите от коронавирус. И проблемът е точно в това – че започнахме да възприеме смъртта без емоции, а като суха и скучна статистика. Превърнахме се в шампиони по умиране, а България лесно може да бъде обявена за страната на жертвите – жертви на пътя, жертви на коронавируса, жертви на домашно насилие…
Но тези 15 случая са само върха на айсберга. Стотици хиляди продължават да бъдат подлагани на ежедневен тормоз у дома. И тук статистиката вече е стряскаща – всяка трета българка е жертва на домашно насилие. Една от всеки три!
Данните на МВР показват, че в последните години сигналите до тел. 112 достигат 90 броя на ден! Когато разделим цифрите излиза, че на всеки 15 минути жена подава сигнал, че някой ѝ посяга. Все още ли мислите, че 15 е малко число?
А сега си представете каква част от жените премълчават за тормоза у дома. Защото това не е нещо, което споделяш между другото в разговор. Не е и нещо, за което съобщаваш при първата му проява – обикновено сигналите идват, когато ситуацията излезе извън контрол. Понякога дори за сигнали е прекалено късно…
И тук идва ролята на всеки от нас – мълчаливите свидетели на всичко това. Защото всички тези 15 жени са имали приятели, съседи, колеги – хора, които вероятно са чули, видели или по друг начин разбрали за „жестоката любов“, на която са подложени. Но са решили, че това не е тяхна работа, че не искат да се месят, че „всеки сам си преценя“ как да живее.
А истината е, че домашното насилие рядко започва с побой, но обикновено ескалира до там. Тормозът може да се изразява в унижение, вменяване на вина, словесна агресия, обиди, манипулации, заплахи и др. Трудно е да осъдиш чуждото поведение, когато в очите ти се натрапват собствените ти грешки и недостатъци. Тогава започват и „оправданията за действията на агресора“ – като „любимо“ сред тях е схващането, че ревността е потвърждение на любовта, а не опасен сигнал за собственическо отношение и упражняване на контрол.
Прекратяването на подобни токсични отношения е трудно. Не защото на някоя жена просто ѝ харесва да бъде удряна или тормозена. А защото ѝ се втълпява, че е заслужила подобно отношение или дори го е провокирала т.е. не агресорът, а тя е виновна за случващото се. Не е за подценяване и външният фактор – подчертано патриархалната идея за ролята и мястото на жената в семейството, при която тя е по-скоро функция на мъжа, а не равностоен член.
Вероятно точно тук някой ще реши, че текстът прокарва джендър идеология и ще сгреши. Защото целта е проста – не една от три, а нито една жена да не става „жертва на любовта“. Ако българските мъже пазеха жените си от ударите, а не от джендър идеологията – нямаше да се налага да си говорим за този проблем днес.
И докато сме на темата за „джендъра“, искам съвсем демонстративно да посоча с пръст политиците, които умело използват темата в предизборната си кампания и насъскват хората, но реално не са направили нищо, за да помогнат на жертвите на домашно насилие.
Обещанията, че ще бъдат защитени правата на жените и децата без да се „въвежда третия пол“ и Истанбулската конвенция, останаха само думи. Все още не е факт и информационната система на МВР, в която да постъпват всички сигнали за домашно насилие включително данни за насилниците.
За обществено обсъждане в началото на тази година беше обявен проект за промени на Закона за защита от домашното насилие, но и двата парламента след това бяха заети с „изчегъртване“ и не стигнаха до закона. Сега има призиви промените да залегнат в работата на следващия парламент, който започва работа в края на тази седмица. И макар темата да бе „маркирана“ по време на преговорите за ново правителство, ситуацията подсказва, че тя отново няма да е сред приоритетите на депутатите.
Крайно време е за действия – за категорична натърпимост на всеки един от нас към насилието под каквато и да е форма, особено към нежния пол. Дори леко сме закъснели…
Источник Topnovi.bg
