Спестяванията в банките вече са колкото брутния вътрешен продукт на икономиката за една година Който има депозити в евро, вече усеща повишаването на доходността от спестените пари. Средната годишна лихва по новите депозити на домакинствата в евро се е вдигнала рязко до 0,47% за октомври. Това сочат последните данни на БНБ.
Сравнението показва, че увеличението е близо 7 пъти само за един месец – през септември доходността беше 0,01%, а през октомври е станала 0,07%. След това повишение доходността на евровите спестявания е най-висока от 4 години. Все още остава много ниска средната лихва по новите депозити, договорени в левове, въпреки, че се е увеличила леко – с 0,01 процентни пункта, спрямо предходния месец.
Дали предстои очакваната промяна в лихвените проценти?
Според повечето финансови анализатори вдигането на доходността от спестявания в банка ще започне именно от спестяванията, като очакванията са тяхната доходност да се вдига бавно, с около 0,2 на сто за шест месеца. 4-6 месеца след обръщането на лихвения тренд за спестяванията ще започне увеличението и на лихвите по заемите. По-точна информация за евентуалната посока на лихвените проценти през 2022 г. обаче ще има най-рано през февруари.
Причината е, че управителният съвет на Европейската централна банка на 20 септември 2021 г. отмени насроченото за 20 януари заседание по паричната политика и определи нова дата – 3 февруари 2022 г. Допусканията са, че заради инфлационната буря в цяла Европа ще има положително решение за размера на лихвите и монетарната политика на централните банки. Въпреки ниската доходност, която е дори под инфлацията в момента, хората все още предпочитат банките като алтернатива за спестени пари. Общата сума на всички депозити възлиза на 100,6 млрд. лева, почти колкото е брутният вътрешен продукт, който произвежда икономиката ни за една година. За същия период кредитите продължават да поевтиняват.
Потребителските заеми през октомври са отпускани при средна цена от 8,19% срещу 8,40% месец преди това. Лихвата по ипотечните кредити е 2,67% при 2,68% за септември. Това е една от причините жилищното кредитиране да се увеличи с рекордните 16,5% на годишна база през октомври до общата сума от 13,7 млрд. лева. Ръст, макар и малко по-слаб, има и при потребителските заеми. При тях увеличението е с 10,1% на годишна база до 13,08 млрд. лева.
“Запазването на настоящите нива на бърз растеж в кредитирането може да увеличи задлъжнялостта, което да доведе до увеличение на необслужваните кредити и обезценките.” Това посочват от Българската народна банка в бюлетина “Банките в България” за второто тримесечие на тази година, предава 24 часа.
“Въпреки че в краткосрочен план засилването на кредитната активност може да окаже благоприятен ефект върху финансовия резултат на банковия сектор, продължителното запазване на текущите нива на кредитен растеж създава предпоставки за нарастване на задлъжнялостта и за натрупване на циклични рискове, които могат да се материализират при икономически спад под формата на увеличение на необслужваните кредити и на обезценките”, предупредиха централните банкери.
Малко след това БНБ обяви, че ще вдигне антицикличния буфер от сегашните 0,5 на 1% от 1 октомври 2022 г. Решението на централната банка е, за да се минимизира опасността от увеличаване на лошите кредити. Това означава, че от тази дата за всеки отпуснат кредит банките ще трупат като резерв 1% от стойността му Това няма да се отрази на цената на заемите, категорични са банкери и финансисти.
Ще продължи отпускането на евтин ресурс, за да се стимулират икономиката и потреблението. А и конкуренцията между банките в момента няма да им позволи по-голямо оскъпяване на заемите. В комбинация с леко увеличаване на лихвите обаче, което така или иначе предстои, се налага внимателно кредитиране. Според повечето анализатори поскъпването на ипотеките няма да е значително – очаква се стъпката да е около 0,25%.
Какво обаче означава това за ипотечен кредит с 20-годишен падеж?
Да приемем, че той е в размер на 70 000 лв. и е отпуснат при 3,5% лихва. Това означава, че месечната му вноска е малко над 400 лв. Ако обаче лихвата нарасне с очакваните 0,25% до 3,75%, то тогава месечната вноска ще се вдигне до 418-420 лв., или с 240 лв. повече за една година. Ако и през следващите години растежът на лихвите продължи плавно, то може да се стигне и до вноска от 500 лв., което означава допълнително натоварване на личния бюджет с поне 1200 лв. годишно.
За да се избегнат сътресения, едно от основните правила е при вземането на по-голям заем за по-дълъг период сумата да не надхвърля 50 пъти нетните месечни приходи на кандидата за него. Това означава, че при доход от 2000 лв. на месец максималният размер на заема е подходящо да бъде не повече от 100 000 лв. Ако обаче човек има и други кредити, сметката е малко по-различна.
Например при 3000 лв. доход на месец и при 200 лева вноска по друг заем, разумният размер на ипотеката е до 120 000 лв. Това правило е съобразено с практиката на банките при отпускането на ипотечен заем да слагат 33% лимит върху дълг – доход, т.е. върху сумата от месечни вноски по всички кредити, разделена на сумата на месечните доходи на кредитополучателя. За да се минимизират още повече рисковете при изплащането на по-дълги заеми, може да се направи и застраховка за безработица. Така тя ще покрие част от вноските и няма да се стига до трупане на наказателни лихви и оскъпяване на кредита.
Защита на банките и на получателите на заеми са и новите правила, които вече са в сила. Според тях всеки, който е теглил заем след 30 юни 2019 г. и забави вноска, автоматично влиза в черен списък и получава най-висок рисков профил А това означава, че ако поиска да изтегли нов заем от която и да е банка, ще бъде одобрен много потрудно и ще му бъдат отказани преференциални лихви.
За необслужвани креди вече се смятат вземанията, по които има просрочие, без значение колко дълъг е периодът на забавяне на плащането. Кредитите на длъжници, които са редовни в плащанията, но финансовото им състояние се е влошило, също ще попаднат в тази група.
Новите правила задължиха банките да правят рискови профили на кредитополучателите. Тези с най-слаб рейтинг ще бъдат следени непрекъснато от специални звена При свързани лица най-лошият рейтинг на някого от групата ще се присъжда за цялата група. Преструктуриране на лош ипотечен кредит ще се разрешава до 24 месеца, а ако е бил изтеглен за разработване на търговски обект – до 12 месеца.
Останалите разрешени опции за преструктуриране включват намаляване на погасителните вноски, но за много кратък период от време, още по-къс гратисен период, капитализация на дълга, намаляване на лихвата, удължаване на падежа, допълнително обезпечение, разсрочени плащания, конвертиране на валута, рефинансиране на дълга или неговото консолидиране. За да се приложи всяка от тези възможности обаче, забавилият се кредитополучател трябва да отговаря на много допълнителни условия.
Частично и пълно опрощаване на дългове вече ще има само след като се докаже, че нито една от другите опции не работи. Банката ще оферира различни възможности пред длъжника след 30 дни забавяне при потребителски и 90 при ипотечен заем. Заради пандемията пък банките са въвели и още изисквания, които намаляват рисковете и за кредитора, и за кредитополучателя. Строгостта при отпускането на заеми бе усетена най-напред от кредитополучатели, чиито доходи са свързани с най-засегнатите браншове, както и такива, които обявяват, че основните им приходи са от наеми.
Повечето банки са внимателни при финансиране за българи, които работят в чужбина, тъй като обикновено чуждите работници са първите, които засяга евентуална криза. Трезорите вече правят задълбочен анализ на всеки инвеститор при отпускане на кредити за жилища в “груб строеж”, т.е. с акт 14 или акт 15. Доста от банките вече поставят условия част от кредита, обичайно минимум 10%, да се отпусне и плати на инвеститора едва след въвеждане в експлоатация на сградата.
Данните на централната банка показват, че реална опасност от скок на необслужваните кредити няма. Брутният им размер достига 5,4 млрд. лева към края на септември, или дял от 6,44% от общата сума. Те са намалели спрямо края на юни тази година, когато сумата е възлизала на 5,5 млрд. лева, или дял от 6,72%.
