Преди дни българска делегация, в която беше и депутатът Жельо Бойчев, посети връх Каймакчалан, за да отбележи 100 години от епичната битка. Каймакчалан е най-високият връх на Нидже планина, който намира се на границата между Гърция и Македония. През Първата световна война там са загинали и са ранени повече от 5000 български военни.
Припомняме, че през месец май военнослужещи от българската армия по собствена инициатива са поставили паметна плоча за „вечна слава и дълбок поклон пред героите от Българската армия, дали живота си за националното обединение на България в боевете на Каймакчалан през 1916 г.“
Вчера пък македонският никаквец Миленко Неделковски – журналист някакъв, потроши и оскверни паметната плоча на връх Каймакчалан и се похвали в социалните мрежи. „Каймакчалан. Днес, 22.09.2016, между 13.00 и 14.30 часа. Мисията е завършена. Незаконно поставената бетона плоча от група български криминалци е тотално унищожена и правдата възтържествува“, написа той на страницата си във Фейсбук и публикува снимки от унищожението. Ето как гледа на вандалския акт депутатът от БСП Жельо Бойчев. Той сподели мнението си в интервю пред ПИК.
– Г-н Бойчев, как ще коментирате вандалския акт, с който се похвали македонецът Миленко Неделковски, пускайки снимки как разрушава паметната плоча на връх Каймакчалан, поставена от наши военни в знак на признателност към загиналите там?
– Как да коментирам… Това са действия на жалък македонски журналист. Нито е християнско, нито е европейско. Плочата бе премахната преди 20 септември, когато бе нашето посещение там. Тогава бяхме водени от началника на отбраната генерал Попов. За първи път там бяха отдадени почести и беше отслужена заупокойна панихида за загиналите български офицери и войници. Няколко дни преди това беше разбит почетният знак, който беше поставен от български военнослужещи – през месец май. Това, което прави този жалък македонски журналист, е да разбие символичната пирамида от камъни, която бяхме изградили и върху която бяха положени венците и цветята от нашата делегация на 20 септември.
– Позволява си и да обижда, наричайки хората, които са направили плочата, криминалци…
– Изразявам съжаление, че освен действията на този журналист, а и след нашето посещение, има една доста негативна кампания в македонските медии и съм крайно разочарован от това. Македония се стреми да бъде част от ЕС, а подобно поведение по никакъв начин не кореспондира с това им желание. Много се надявах, че 100 години след това епично сражение ще почетем всички загинали воини там. Ще има официални делегации от Македония, от Сърбия, от България и Гърция. В интерес на истината много добро впечатление ми направиха гръцките власти, които официално имаха представители и на тяхното военно командване. Също така те оказаха и пълно съдействие на нашата делегация, присъстваха достойно на церемонията на 20 септември. Това е похвално.
– Можем ли да очакваме на върха да се направи нещо по-внушително, което да напомня да голямата битка?
– На събитието на 20 септември този въпрос бе коментиран. Участниците в тази среща се разбрахме да се подеме една инициатива за поставянето на официален паметник или почетен знак. Така както сръбската страна е изградила параклис, може и ние да направим нещо подобно. Иска ми се да направим една цялостна кампания за реализирането на тази цел.
– Защо много често се случва така, че влизаме в сблъсък с Македония на тема история?
– Това издава за мен един исторически комплекс, който има Македония. По никакъв начин няма как те да пренапишат историята, по никакъв начин не могат да променят подвига на тези безсмъртни български военни, които са отдали живота си обединението и свободата на България. Историята за този връх дълго време не се знаеше и не се учеше. Президентът на Сърбия Томислав Никулич беше там на 16 септември. Върхът е в Македония, а не е в Сърбия. Но, както казах, сърбите са си направили там параклис, на който пише „За обединението на Югославия“. Никулич започна да прави предизборната си кампания именно от този връх. Това е причината тези исторически символи да са много важни. Радвам се и ми е приятно, че подобен вандалски акт е забелязан и отразен. Добре е, че вие, журналистите, питате. Нека се чуе, нека се говори. Когато Николич е бил на върха, македонците са го чакали близо час и половина. В същото време на нас ни бе отказано да присъстваме. Имаше подадено искане от началника на отбраната генерал Попов да направим общо посещение. Това щеше да е един добър символ, добър знак, но ни бе отказано. И какво излиза. За сърбите може всичко – посрещане, имат си и параклис. А за българите – не. Излиза, че не можем да сложим и един почетен знак. Самият знак е малък. Бетон, горе-долу с формата на лист А4, вкопан в земята. Става въпрос за символ, с който до почетем драматичната битка. Там е било канонада и почти всички са избити от нашите.
Източник: Pik
