"Вече не се чувствам французойка"

Който иска да я посети в жилището ѝ в парижкото предградие Коломб, е длъжен да изчака отвън – Олиа Тагат първо облича своя никаб и чак тогава отваря вратата. Когато застава на прага пред мен, виждам само очите ѝ през процепа на дрехата. Вътре тя съблича никаба и ми казва с усмивка: „У дома нося най-различни дрехи, а когато съм сама – нося и къси панталони“. Навън обаче 37-годишната жена се забулва изцяло. Подчертава, че сама е взела решението да носи никаб. „Аз направих този избор. Не съм омъжена, баща ми почина, нямам и брат“, казва тя. Родителите й били марокански преселници-мюсюлмани, но не от най-религиозните. Тя започнала да се интересува от исляма едва на 27 години и твърди, че е намерила своя път в салафизма. Първоначално носела само забрадка, но впоследствие започнала да облича никаб.

Никабът – религиозен затвор или свобода?

„Майка ми и баща ми бяха потресени, като ме видяха така. За мен никабът обаче е задължителен. Той ме закриля и с него се чувствам щастлива, защото ме спасява от чуждите погледи и преценки. За мен тази дреха означава свобода. За другите това е лудост, те смятат никаба за затвор. Но с него аз мога да съм такава, каквато съм“, казва Олиа.

Но откакто Франция въведе забраната за носенето на никаб, тя често се чувства като в истински затвор. Принудена е съвсем точно да планира кога ще излиза навън, за да не попадне на полицейски патрул. Казва обаче, че няма никакъв проблем с обикновените хора по улиците: „Разбира се, има хора, които ме гледат накриво. Един служител в пощата например отказа да ме обслужи. Тогава просто отидох на друго гише и толкоз. Никога обаче не съм чувала обидни забележки“, казва Олиа.

През ноември миналата година полицията я спряла за проверка – казали й да повдигне булото и да си покаже паспорта. Обяснили й, че ако не свали никаба, ще плаща глоба. Тя обаче отказала. „ Откъде-накъде държавата или мъжете да имат правото да ни казват как да се обличаме”, казала тя. Тогава един от полицаите започнал да се държи към нея агресивно.

След няколко месеца Олия получила известие за глобата – цели 181 евро – твърде много пари за младата жена, която след полицейската проверка загубила и работата си. Глобата й платил алжирският мултимилионер Рашид Неказ, който досега е платил почти всички глоби на френски мюсюлманки. Неказ твърди, че по този начин дава своята лепта в борбата за свободата на жените. Олиа Тагат също смята, че като отказва да спазва забраната за забулване, се бори за свободата на жените. „Жените трябва да решават сами дали да носят къси поли, никаб или каквото и да е друго. Векове наред те са се борили за свободата си. Защо сега отново ги ограничават?“, казва тя.

„Чувствам се нежелана“

След атентатите в Париж през ноември 2015 година Олиа почти е престанала да излиза навън. Казва, че станалото е променило и нейния живот. „Непосредствено след атентатите ме заплюха на улицата. Искаха да ми скъсат никаба. Вече не мога да направя и една крачка из квартала без да слушам обиди. Някои хора явно си мислят, че аз съм отговорна за атентатите, но грешат“, казва Олиа Тагат.

Забраната за носене на бурки, полемиката около буркините и реакциите на хората след атентатите карат Олиа все повече да чувства чуждото отрицание. Междувременно тя е престанала да вярва, че във Франция нещо може да се промени към по-добро. „Това не е вече моята страна. Преди се чувствах френска гражданка, та нали тук съм родена. Но сега се чувствам като чужденка. Чувствам се нежелана. Искам само едно – да напусна тази държава, колкото се може по-бързо“, казва тя.

Керстин Галмайер, ДВ