За бежанците и българските сметки

През последните седмици столичният квартал „Овча купел“ и южният град Харманли присъстваха често в новините. Причината: напрежението около центровете за настаняване на бежанци в тях. Факт е, че в разгара на лятото броят на бежанците и мигрантите, регистрирани в България, се увеличи рязко и така полупразните бежански центрове отново бяха запълнени. Летните отпуски на чиновниците, ангажирани с уреждането на статута на бежанци и мигранти, допълнително усложняват ситуацията в тези центрове и са една от причините за препълването им.

Връзката с президентските избори

Според политолога Даниел Смилов и шефа на Хелзинкския комитет Красимир Кънев обаче, свързаното с миграционния натиск напрежение има пряка връзка с наближаващите избори за нов български президент. „Налице е изразен интерес от някои „патриотични“ политически сили (б.а. – протестът в „Овча купел“ бе подкрепен от Патриотичния фронт, Атака и ВМРО) към подобна ескалация. Тези партии сега са обединени около общ кандидат. Те пряко участват в подобни протести и имат интерес от нарастването на напрежението“, посочва Даниел Смилов. Според него важна роля в това отношение играят и медиите. „Те ни представят бежанците изключително като проблем и потенциална опасност, с които България не може да се справи. А разпространението на страхове сред обществото – дори и след като спогодбата за реадмисия между Брюксел и Анкара намали няколкократно броя на нелегално навлизащите от Турция мигранти – е начин за употреба на проблема в предизборната борба“, категоричен е политологът.

Красимир Кънев смята, че бежанците в България са хора, които не са направили никому лошо и подстрекатели на атаките срещу тях са главно политическите сили от национал-популисткия сектор. „От март насам жалбите на задържани от Гранична полиция бежанци и нелегални мигранти станаха по няколкостотин на месец. Полицаите продължават да им отнемат парите, мобилните телефони и по-ценните вещи. Много чести са оплакванията от побоища и унизително третиране. Имаме случай и на човек, съблечен по долно бельо от граничарите и върнат обратно в Турция“, посочва шефът на Хелзинкския комитет. Той вижда зад решението на „Фронтекс“ бързо да изпрати 200 свои служители по българските граници преди всичко желанието на европейските институции да намалят случаите на позорно поведение на българските граничари. „Все пак ще им бъде малко неудобно да бият и грабят пред очите на чужденците“, подозира правозащитникът.

Те бягат от България

Кънев прогнозира, че след протестите в „Овча купел“ администрацията набързо ще претупа процедурите по уреждането на хуманитарния статут на настанените в центровете мигранти. Голяма част от тях вероятно ще се сдобият със статут на бежанци и ще бъдат пуснати към мечтаните дестинации към Централна и Западна Европа. „Снабдени с карти за бежанци, получилите убежище в България незабавно потеглят към Западна Европа. На теория е възможно на германските или на другите граници някои от тях да бъдат спрени и върнати в България, но на практика подобен изход е малко вероятен. Но дори и подобно нещо да се случи, репатрираните отново бягат. Това всъщност е и начинът на българската администрация да се отърве от тях“, твърди Кънев.

Според него, достатъчно е да се проследи официалната статистика на Агенцията за бежанците преди и след 2014-та, за да види рязкото нарастване на дела на получилите окончателен бежански статут в България. Според политолога Даниел Смилов, отпуснатата от Евросъюза помощ от 160 милиона евро (б.а. – цената на цялата телена ограда по българо-турската граница) и командироването на офицери от „Фронтекс“ ще изиграе осезаема роля за намаляването на напрежението около центровете за настаняване на бежанци и мигранти. „Българите виждат, че Обединена Европа не ги изоставя в критичен момент и помага всячески за опазването на границите им. Да не забравяме, че все още доверието към Европейския съюз в страната е значително по-високо от доверието към българските институции. Дано ескалиралото напрежение около бежанските центрове в България да не навлече на страната отново ужасния образ в очите на света, свързан с първото убийство край Средец на нелегален мигрант по границите на ЕС. За съжаление обаче подобни развития винаги имат потенциал за разиграването на нови трагедии“, заключава Смилов.

Николай Цеков, ДВ