Творим кочина, а после се питаме защо сме целите в кал!

Поредната порция българска тъпотия се случи вчера. Даже вече не се и изненадвам, но всеки път се ядосвам. Незнам как и по каква логика, но изведнъж скъпарски джип се оказа заседнал в морето на залива Болата! Същия този залив, който е сред десетте най-красиви в света. Този плаж, който е част от защитена територия и трябва да се пази и всички ние да се грижим за него. Поредното нещо, с което трябва да се гордеем, но ние го съсипваме.

Преди месеци дори излезе забрана за паркиране в района на залива, именно с цел да се пази това съкровище на природата. Правилата уви, явно не важат за хората със скъпи коли и за обезумели рибари, които настървено се борят за една риба повече, без да се интересуват от друго… нали после ще се похвалят колко са добри! Защото всъщност колата се озовала там по тази причина, за да изтегли колесара с лодката, с която рибари са ловяли риба. Само че при тегленето е закъсала и заседнала на брега. Защо се лови риба точно в самия защитен залив, а не няколко метра в страни…не е ясно. Факт е, че най-хубавият ни плаж е опорочен от глупостта на мислещия само са себе си българин. Това ни е национална болест. И случилото се на Болата е само поредния случаи на тотална глупост и безразсъдност. Както преди няколко дни отново скъпа кола бе снимана да се движи по пешеходните алеи на Царската градина в София. Просто някои е решил, че правилата не важат за него. Или гледаш прясно боядисан блок, приятна за окото гледка. След два дни вече е нарисуван и напръснат с какви ли не бои. Направили градинка, с цветя, зеленина, пейки. Е, хубава ще е максимум 2-3 седмици. Пейките ще бъдат изпочупени, цветята смачкани, а по земята ще се въргалят кенчета от бира, цигари и люпки от семки. Това е милата ни родина.

Чувството на безнаказаност и липсата на строг контрол у нас, са нещата, които съсипват държавата ни. И това не го прави друг, а си го правим ние самите. Няма нужда да обвиняваме тоя и оня. Сами си творим кочината, а после се оплакваме, че сме целите в кал и фекалии. Промяната трябва да дойде от нас, отвътре. Иначе колкото и да се опитваме да живеем един по-добър живот, накрая все ще се озоваваме в същата тази кочина.

Деси Боцева, Nbox