Извън Перник: Дания се отказва от добива на петрол, газ и въглища

Планът на датското правителство са до 2050 г. да спре напълно добива на изкопаеми горива, съобщава Би Би Си, предаде БГНЕС. Като част от този проект страната обяви края на проучванията на нефт и газ в Северно море.

Правителството в Копенхаген реши също да отмени поканата си за лицензи за компании, които искат да експлоатират въглеводороди.
“Сега слагаме окончателен край на ерата на изкопаемите горива,” заяви министърът на климата на Дания Дар Йоргенсен.
Неправителствената организация „Грийнпийс“ нарече решението „исторически момент“.
Понастоящем Дания е най-големият производител на петрол в Европейския съюз, въпреки че произвежда много по-малко от Норвегия или Великобритания.
Последното откриване на лиценз за проучване е поставено под въпрос, тъй като френската компания „Тотал“ се оттегли през октомври, оставяйки само още един заявител.
През 2019 г. Дания е произвеждала 103 000 барела нефт на ден, показва анализ на британския петролен консорциум BP. На територията й има 55 сондажни платформи в 20 нефтени и газови находища.
“Ние сме най-големият производител на петрол в Европейския съюз и следователно това решение ще получи отзвук по целия свят”, каза датският министър на климата.
Според изчисления на Министерството на енергетиката, отказът от добив на изкопаеми горива ще струва на Дания около 1000 милиона щатски долара.
„Това решение бележи исторически етап. Никоя друга голяма държава – производител на петрол не е предприела такава стъпка“, подчерта Дан Йоргенсен.
Дания се позиционира като пионер в борбата срещу изменението на климата, въпреки че опитът й да ограничи производството на въглеводороди все още е под въпрос.
От 70-те години насам страната е спечелила милиарди долари от северноморски петрол, което помогна за финансирането на щедрата социална политика в страната.
„Искаме до 2050 г. да бъдем неутрални по отношение на климата, а за да се случи това, се налага да бъде взето съответното решение“, каза министър Йоргенсен.
Когато сегашното правителство дойде на власт (2019 г.), премиерът Мете Фредериксен нарече победата си „първите климатични избори“.

Наскоро Фредериксен се сблъска с критики, че не е предприела по-амбициозни стъпки за постигане на своите екологични цели, но последните новини изпращат силно послание.
Икономическите фактори също изиграха своята роля: По-ниските международни цени на нефта и високите разходи за добива му намаляват интереса към търговете за петрол.
Въпреки това около 4000 работни места зависят от този сектор, главно на западното крайбрежие на Дания.
Като част от новия план в тази област ще бъде разработена технология за съхранение на въглероди, като нови работни места ще идват от разрастващия се сектор на добив на енергия от вятър в страната.
Според експертите, Дания има една от най-амбициозните климатични цели в света. Плановете са до 2030 г. да намали емисиите на парникови газове със 70 %, а до 2050 г. да занули своите нетни емисии. Това решение вече е инкорпорирано в закон.
Хелене Хейгъл, ръководител на климатичната и екологична политика в „Грийнпийс“ Дания, заяви, че новото съобщение означава, че “страната може да се утвърди като зелен пионер и да вдъхнови другите да прекратят зависимостта от изкопаемите горива, унищожаващи климата“.
“Това е голяма победа за климатичното движение и за всички хора, които лобираха дълги години това да се случи”, добави тя.