Проф. Чирков издъхна преди да осъществи последната си голяма мечта в България
На 82 г. внезапно почина проф. Александър Чирков. Новината за кончината му потресе цяла България. Кардиохиръргът обаче издъхна без да осъществи мечтата си. Той искаше да се създаде надуниверситетски център, който да поддържа нивото на постоянната квалификация на лекарите. Ето какво разкрива медикът в едно от последните си интервюта пред „Марица“.
– Проф. Чирков, защо избрахте именно Пловдив, за да изпълните мечтата си за разкриване на Кардиологичен център за обучение на медици?
– Винаги съм считал, че обучението на лекари, медицински сестри и санитарки е от изключителна важност в здравеопазването. Вече осем години се борим, за да осигурим инвестициите за реализацията на тази идея. Проектът е на стойност 50 млн. евро, имаме подкрепата за инвестиции от частни фондове, получили сме одобрение от европейския комисар по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис.
Всички лекари от западни държави, запознати с проекта, посрещат тази инициатива с адмирации. В Южна България няма подобен център, а Пловдив е най-подходящият областен град за такова заведение, където могат да се обучават лекари, медицински сестри от цяла България, а дори и от чужбина.
Трябва да има поне час седмично здравно обучение от първи клас до университета. Лекарите трябва да повишават квалификацията си постоянно, защото медицината се развива много бързо. В бъдещия кардиологичен център в Пловдив ще идват да се готвят и чужденци
– В България непрекъснато говорим за необходимостта от здравна реформа. Според вас какво трябва да се промени в здравеопазването?
– Задължително трябва да се изгради структура, която ще се грижи за обучение на медицинските кадри в България и в чужбина. За голямо мое съжаление практиката за обучение на лекарите, която аз много държах да наложа още преди 30 години, не се въведе. Навремето ние обикаляхме Русе, Видин, Белоградчик и много други малки градове и изнасяхме лекции за колегите. В моята болница „Св. Екатерина” канихме лекари от САЩ и Германия, изпращахме и наши лекари в чужбина.
Искахме да създадем структура за продължително обучение на лекарите, сестрите и санитарите с надеждата, че ще получим подкрепата от страна на държавата и обществото. Затова бившият министър на здравеопазването Радослав Гайдарски ми взе болницата.
Дълбоко се надявам, че сега ще получим подкрепата в България, включително и от местната власт в Пловдив, за разкриване на Център за обучение, който да помогне да се повиши качеството на медицинското обслужване.
Лекарите да се стараят за най-важното – да поставят точна диагноза на всяко заболяване, а не веднага да казват: „Дай да ти направя операция“. Искам да се въведе друг тип на поведение между лекари и пациенти.
В качеството на лектори могат да бъдат канени най-добрите специалисти от САЩ и Европейския съюз, а нашите лекари да имат възможност да повишават квалификацията си и извън България. Центърът ще поддържа контакти и ще обменя опит с кардиологичните клиники в чужбина.
– Не е ли достатъчно обучението, което лекарите получават в университетите?
– Не. Нивото на много от лекарите и медицинските сестри е ниско именно поради това, че след завършването на висшето си образование повечето от тях не си повишават квалификацията. Университетското образование дава на лекаря специалност, но това не е достатъчно.
В Западна Европа има система за постоянно поддържащо обучение, защото медицината непрекъснато и бързо се развива. Такъв тип обучение в България липсва. Затова идеята ми е да създадем надуниверситетски център, който да поддържа нивото на постоянната квалификация на лекарите. Преди повече от 15 години такава идея имаше Лекарският съюз, но така и не успя да я реализира.
– Навремето имахте идеята да се въведе здравно обучение в училищата. В условията на пандемия не е ли още по-актуално децата да знаят как трябва да пазят здравето си?
– Здравно обучение трябва да има още от първи клас и да продължи до завършването на училището, дори и на висшето образование за тези, които следват.
Добре е най-малко по един час в седмицата децата и тийнейджърите да получават най-необходимата здравна информация. Специално за медицинските учебни заведения е важно обучението да включва и умението за общуване както между медиците, така и между здравните работници и пациентите.
– Продължава ли тенденцията българските медицински кадри да изтичат навън?
– В Германия, във Фрайбург, има българско дружество, на чиито срещи присъствам. От разговорите с наши медици разбирам, че искат да се върнат в България, но при определени условия – ако в здравеопазването настъпят промени. Едно от тези условия е да има възможност за усъвършенстване на професионалните знания и умения, с каквато цел беше създаден още по комунистическо време ИСУЛ в София.
– Пациентите често се оплакват от медицинското обслужване. Според вас каква е причината за това?
– И аз виждам, когато преглеждам пациентите, че имат основание за недоволство. Основната причина е, че след дипломирането лекарите са спрели да се усъвършенстват и мислят как да получат повече пари. Разбирам, че парите са необходимост, но както е казал Паскал – целта ще бъде оправдана, когато се избират най-добрите средства за постигането й.
– Като кардиолог какво ще препоръчате на хората със сърдечни заболявания по време на пандемията?
– Да се пазят, да не предприемат рискови пътувания, да не участват в масови мероприятия, включително и на концерт, да не се събират на групи. Коронавирусът убива предимно тези хора, които имат други заболявания. През 1945 г. испанският грип погуби 52 млн. души в света. За сравнение, във Втората световна война са загинали не повече от 20 милиона. Причината за това е, че част от хората не искат да приемат опасността от заразяване с вирус. Бих ги посъветвал да не пренебрегват предпазните мерки.
Проф. Александър Чирков е роден в Лом на 27 януари 1938 г. Завършва Висшия медицински институт в София, а през 1966 г. заминава за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г.
През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 г. Дълги години е директор на болницата „Св. Екатерина“, продължава да е търсен като консултант от много здравни заведения.
