Красимира Александрова се бори да свърже двата края на семейството си, което живее във Факултета, ромски квартал в покрайнините на София, много преди пандемията да удари, пише Politico.
Внукът ѝ Красимир е с аутизъм и тя разчита на държавна помощ, за да заплати медицинските му разходи. Когато Александрова го заведе за рутинна психологическа оценка в началото на март, преди блокирането на коронавируса, лекарят твърди, че тя и синът ѝ – бащата на Красимир, Траян Методиев – са фалшифицирали увреждането на детето и са понижили оценката му за тежестта на болестта му, спрян е и достъпът до помощи.
Опустошена, Александрова планира да използва печалбата от почистване на офиси на непълно работно време в София, столицата на България, за да компенсира пропуснатите доходи, докато обжалва случая. Но само няколко седмици по-късно една от колежките ѝ се оказва положителна за COVID-19, което кара работодателя ѝ да съкрати целия персонал. Малко след това Методиев и съпругата му загубиха работата си. Тогава полицията карантинира квартала им.
Пандемията засегна особено силно ромите в България. Когато броят на случаите започна да се увеличава в края на март и началото на април, властите бързо се заеха да въведат силни мерки в ромските квартали. На жителите беше забранено да напускат квартала, а военната полиция затвори изходите.
Ромските квартали, повечето от които технически незаконни селища, са само незначително свързани с местната инфраструктура. Дори големите квартали, като Факултета, нямат основни търговски обекти като супермаркети и аптеки. След блокирането, жителите, които иначе биха пътували до близките квартали, за да се запасят с най-необходимото, бяха закъсали с оскъдните запаси на своите квартални магазини и каквато продукция местните търговци можеха да намерят.
Строгите ограничения влошиха вече очевидните различия между ромското и неромското население в България: Около 74 процента от ромските семейства в България, като тези на Александрова, вече живеят под прага на бедността.
„Семейства, с които работим, които преди това бяха бедни, но имаха достатъчно храна, съобщаваха, че не могат да хранят децата си“, каза Сара Перин, директор на Тръста за социални постижения, неправителствена организация, която работи с ромски семейства в България. „Те бяха на прага на глада.“
По това време властите твърдяха, че тези мерки са необходими поради по-голямата концентрация на положителни случаи на коронавирус в ромските квартали. Защитниците на правата на ромите обаче казват, че няма доказателства за по-голям брой дела и твърдят, че ромите са били несправедливо сочени с пръст поради дългогодишни пристрастия към общността.
Този проблем не е специфичен за България: Между март и юни Европейският център за правата на ромите (ERCC) идентифицира 12 държави в цяла Европа, в които ромските общности са изправени пред ограничения за движение или непропорционални въздействия от спешни мерки.
„[Нямаше значение] дали е в Италия, Словакия или България – ромите са изправени пред различни и често по-строги спешни мерки от по-голямата част от населението“, каза Джонатан Лий, мениджър за застъпничество и комуникация в ERCC.
„Когато бяха идентифицирани случаи в ромски общности, видяхме цели квартали под карантина, полицейски и военни контролно-пропускателни пунктове в райони с мнозинство от роми, насилствени полицейски действия и дори екипи, пръскащи дезинфектант върху домовете на ромите“, каза той. „Тези неща просто няма да се случат в райони от средната класа.“
Александрова и нейното четиричленно семейство оцеляха почти два месеца с нейната пенсия за инвалидност, която осигуряваше 170 лева, или около 87 евро на месец. (Средната заплата в България е 580 евро на месец.)
Когато тя премина датата на падежа за плащане на сметката си за електричество, компанията спря услугата. Скоро свършиха и парите за хранителни стоки. „Взехме малко храна от организации, които ни държаха живи за малко“, каза Александрова. „Но най-вече плащахме на кредит. Когато това свърши, трябваше да продадем бижутата на нашите роднини. „
За Сандра Ангелова, друга жителка на Факултета, строгите мерки донесоха други страхове. Когато нейното новородено имало колики, тя е била принудена да се обърне към Google, за да диагностицира и лекува сина си, вместо да посети лекар в близката здравна клиника. Не че така или иначе би могла да си позволи лекаря – съпругът ѝ Ксоро Георгиев току-що беше загубил работата си.
Непропорционален брой роми, като Георгиев и Александрова, са заети на сивия пазар. Без договори или разпоредби, регламентиращи тяхната заетост, ромските служители в много случаи са първите, които са уволнени, когато пандемията настъпи. Много от онези, които имат късмета да запазят работата си, след това отново я губеха, когато мерките за блокиране им забраняваха да излизат от квартала си. За да напуснат домовете си, полицията изискваше да предоставят документация за работа, която повечето работници на сивия пазар не са могли да предоставят.
Без доходи и Георгиев беше принуден да разчита на дарения от местна неправителствена организация, както и на пари от родителите си, за да купи хранителни стоки и основни артикули като памперси за сина си.
Тъй като блокадите започнаха да се отпускат през лятото, Георгиев намери работа в магазина за мека мебел на баща си. Но пандемията беше взела своето влияние, както физически, така и психически, върху семейството. Малкото спестявания, които са имали преди, вече са изчезнали и те живеят в постоянен страх от ново заключване.
„Има слухове, че може да има ново заключване, но никой не знае кога ще стане или как“, каза Ангелова. „Чувствам се ужасно да не знам.“
Случаите на коронавирус в България нараснаха през последните няколко седмици – на 4 ноември страната отчете повече от 4000 нови случая, най-високия брой за 24 часа от началото на пандемията. Властите започнаха бавно да прилагат нови ограничения, като например ограничаване на броя на хората, допускани в ресторанти и клубове, и засилване на прилагането на съществуващите мерки за социално дистанциране и носенето на маски.
Изправен пред продължаващите антикорупционни протести с искане за оставката му, премиерът Бойко Борисов се противопостави на ново затваряне на страната. Но спомените за бързината и строгостта на първата блокада, както и убеждението, че втората рискува да унищожи икономиката на страната – остави мнозина на ръба.
„За повечето роми, които живеят в много маргинализирани и сегрегирани общности, екзистенциалната заплаха от глад и бедност – която се засилва от пандемията – вероятно е тяхната основна грижа“, каза Лий от ERCC.
Пандемията допълнително ще укрепи дългосрочните проблеми, измъчващи общността, като бедността и дискриминацията, според Лий.
Докато семействата се борят да свържат двата края, учениците по-вероятно ще напуснат училище, защото вече не могат да си позволят таксите, като продължават цикъла на бедност в общността. Наближаващата икономическа катастрофа вероятно ще доведе до съкращаване на социалното финансиране и до масови изселвания, които десните политици са склонни да прилагат в ромските общности след периоди на социални или икономически сътресения.
След като НПО „Тръст за социални постижения“ се намеси, жалбата на Красимир беше одобрена и пенсията му с пълни увреждания беше възстановена. Но беше твърде късно: Разочаровани от процеса и липсата на възможност, родителите му решиха да намалят загубите си и да се преместят в Германия, в последно усилие да си намерят работа.
Александрова обаче не успя да се присъедини към тях. Изправена пред над 1000 евро дълг, тя смята, че е най-добре да остане и да го изплати. „Дори не мога да си позволя да си купя обувки – щом получа заплата, направо я влагам в изплащането на дълговете си“, каза тя.
Тя се върна да почиства офиси през септември, но не след дълго друг работник даде положителни резултати за COVID-19 и тя отново беше съкратена.
Без доходи и с дълг, който остава да изплати, тя отново се бори да запали електричеството в дома си. „Първо сметката за електричество“, каза тя. „Роднините ще почакат малко.“
