Когато парижани стигнаха до финала в турнира на богатите през миналата кампания, голяма част от футболните специалисти очакваха тежка загуба от безпощадния напоследък Байерн Мюнхен. Баварците не само че не разгромиха ПСЖ, ами направо се измъчиха. Не вярвате? Питайте какво е минало през главата на Мануел Нойер в края на първото полувреме, когато Килиан Мбапе шутира от непосредствена близост до вратата. Няма да споменавам и пропуските на Неймар и компания. Истината е, че френският гранд демонстрира израстване с всяка изминала година и е въпрос на време да стигне до европейския връх.
Дали заради многото милиони, които се наливат в клуба, дали заради качествата на треньора Томас Тухел, ПСЖ се превърна в редовен участник във финалите на Шампионска лига и името на отбора редовно се свързва с останалите абонати в надпреварата – Реал Мадрид, Барселона, Байерн Мюнхен, Ливърпул, Ювентус…
Когато имаш в състава си Мбапе, Неймар, Анхел Ди Мария и т.н. няма как да не очакваш от тях да стигнат до най-ценния клубен трофей. В този ред на мисли, защо за поредна година парижани се разминаха с трофея, въпреки тежката артилерия от футболисти?
Заради треньора? Не, прекалено банално е. Стига с тези треньори. Все са ни виновни треньорите. Питайте Лудогорец, ЦСКА и Левски. Традициите, обаче, са нещо съвсем друго. Да върнем часовниците назад и да си спомним какво сериозно постижение направи ПСЖ преди да бъде залят с милиарди. Най-успешният период в историята на клуба е през 90-те години, когато са спечелени 9 трофея. Тимът достига и до полуфиналите в пет последователни европейски клубни турнира. Губи в надпреварите за Купата на УЕФА през 1993 г., КНК през 1994 г. и Шампионска лига през 1995 г.
На поредицата от неуспехи е сложен край през 1996 г., когато отборът вдига най-престижния си приз, побеждавайки Рапид Виена с 1:0 на финала за КНК. Победата срещу австрийците е последвана от напускането на треньора Луис Фернандес и атакуващия халф Юри Джоркаеф. Въпреки това, Пари Сен Жермен отново достига финал за КНК през 1997 г., но губи от Барселона, което предизвиква началото на големи промени в състава, ръководството и треньорския щаб на клуба.
Така Ренесансът за парижани приключва в края на 90-те. Както се вижда, обаче, това не е кой знае колко богата история. А и как може да има? Не е тайна, че клубът е създаден през 1970 година. Той направо може да се каже, че е правнук на гореспоменатите европейски грандове. Само се замислете колко много легенди са родили титаните на клубния футбол. Взимам за пример отбора на Байерн, тъй като той е най-скорошният „виновник” за прашасалата витрина за европейски трофеи на ПСЖ.
Конрад Хайдкамп (1928 – 1937), Вернер Олк (1960 – 1970), Сеп Майер (1962 – 1979), Франц Бекенбауер (1963 – 1977), Герд Мюлер (1964-1979) и още много имена, каращи футболните фенове да настръхнат от носталгия по великото минало на баварците, припомнят от bpc. Лесни са запомняне, те са легенди!
Сега се опитайте да изредите такива, които са изгрели в отбора на парижани. Не, Роналдиньо не се брои, защото неговата звезда блесна през този век, а ние все пак говорим за славно минало. ПСЖ има още много хляб да яде, докато настигне по история големите отбори. Французите обаче имат пари да си купят доста франзели.
Това със сигурност ще им помогне да стигнат европейския връх рано или късно. Няма да е този сезон, нужни са още няколко стотин милиона, за да може парижани да се утвърдят в клуба на най-големите. Питайте Манчестър Сити.
