Петте изненади на Тереза Мей

Тереза Мей стана министър-председател на Великобритания на 13 юли, след като Дейвид Камерън се оттегли заради Брекзит. Ето и петте най-изненадващи неща, които Мей направи, след като стана премиер, според американското издание USA Today.

1. Назначи Борис Джонсън за министър на външните работи. Може би най-големият шок за британската общественост дойде още в първия работен ден на Мей като премиер с назначаването на бившия кмет на Лондон Борис Джонсън за министър на външните работи. Роденият в Ню Йорк Джонсън има изразена склонност към недипломатични коментари. И докато премиерът Мей е на почивка в Швейцария, Джонсън в момента е най-високопоставеният политик, останал във Великобритания.

2. Не живее на Даунинг стрийт. Мей и съпругът ѝ Филип отхвърлиха Даунинг стрийт като официална резиденция на министър-председателя на Великобритания и се преместиха на №11 – в по-просторен апартамент в съседство.

3. Разгневи Китай чрез забавяне на проекта за АЕЦ. Мей провокира гнева на дипломатическия представител на Китай във Великобритания, когато в края на юли тя забави одобрението на нов ядрен реактор за атомната централа “Хинкли Пойнт” в Югозападна Англия. Проектът за 23 млрд. долара се финансира от китайски доставчик на ядрената енергия и френската енергийна компания EDF. Мей има притеснения за участието на Китай в такава критична инфраструктура и съмнения дали проектът е рентабилен.

4. Уговори среща с Путин. Този месец британският премиер разговаря по телефона с руския президент Владимир Путин. В изявление от кабинета ѝ от 9 август се казва, че Мей се надява, че двамата ще могат да “общуват по открит и честен начин по въпросите, които са с най-голямо значение”. В телефонния разговор двамата лидери са постигнали съгласие, че гражданите на Русия и Великобритания се сблъскват с общите заплахи на тероризма и че ще проведат преговори на срещата на върха на Г-20 в Китай през септември.

5. Обвиниха я, че “подкупва” обществото да приеме фракинга за шистов газ. Мей беше изправена пред обвинения за “подкуп”, след като този месец правителството ѝ представи план за парични плащания за семействата, засегнати от фракинга за шистов газ. Фондът е на стойност от 1,3 млрд. долара. Правителството твърди, че планът гарантира, че ползите от развитието на фракинга на шистов газ ще извлекат местните общности.