По времето на президента Джордж У. Буш, когато беше създаден строго охраняваният затвор на о. Куба, в него се намираха повече от 700 затворници – всичките обвинени в съучастие в атентатите в САЩ от 11 септември 2001 година. Президентът Обама се надява, че още преди края на мандата си ще успее да убеди Конгреса за прехвърлянето на оставащите 61 задържани към други затвори. И ако не с политически, ако се наложи и с финансови аргументи. Защото разходите за останаващите в лагера затворници са огромни: надзирателите, медицинското обслужване, прехраната и всичко останало струват много пари.
Досега американските депутати упорито се съпротивляват и не желаят да допуснат затворници от Гуантанамо да стъпят на американска земя. Президентът Обама смята тази позиция за погрешна. „От години насам е ясно, че Гуантанамо не служи в полза на нашата сигурност. Тъкмо напротив – терористичните организации го използват като пропаганда, за да набират нови членове“, казва Барак Обама.
Хилари Клинтън, която може да стане следващият президент на САЩ, подкрепя неговото становище. „Мисля, че президентът има право да закрие Гуантанамо. Лагерът е само реклама за терористите“, уверява тя.
Обама с вързани ръце
Прeзидентът Обама реално е зависим от други държави, които биха се съгласили да приемат на своя територия затворници от Гуантанамо. Последното освобождаване на 15 затворници е и най-масовото по време на неговия мандат. Тези мъже ще бъдат приети от Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Барак Обама благодари на страната за нейния хуманен жест. Критиките обаче не закъсняха. Кели Ейът от Републиканската партия заяви, че затворниците имат връзки с терористични групировки и този факт бил доказан от доклад на Пентагона. Тя заяви, че затворниците са били бодигардове на Осама бин Ладен или са експерти по взривни устройства. 12 от затворниците са от Йемен, а другите трима – от Афганистан.
Графиката показва кои страни колко затворници са приели от Гуантанамо (в жълто) и произхода на освободените затворници (графиката в червено)
ОАЕ не оспорват това. „Мъжете ще вземат участие в специална програма за дерадикализация. Към това спада и работата с умерени духовни водачи. Всички приети от ОАЕ затворници ще останат в затвора, докато властите не решат, че те представляват минимален риск“, заявява американски служител за Уолстрийт Джърнъл.
А оставащите 61 човека?
Обама обаче няма много време, за да изпълни обещанието си за закриване на лагера. В него други 20 затворници чакат да бъдат освободени, стига да се намери държава, която е склонна да ги приеме. Освен тях има още 41 заподозрени, които или трябва да бъдат съдени за атентатите от 11 септември, или ролята им в тях остава неизяснена, тъй като признанията им са били изтръгнати с мъчения.
Въпросът е струва ли си тогава за САЩ да поддържат един лагер за 41 затворници? Кандидатът за президентския пост на републиканците Доналд Тръмп вече обяви, че, ако стане президент, няма да закрие Гуантанамо. „Има радикални ислямисти и ние имаме едно сигурно място, където да ги държим“, заяви той по време не предизборната си кампания.
Сабрина Фриц, DW
- гуантанамо
Източник: Nbox.bg
