Предоставяме на вашето внимание пълен текст, стенограма, на заседанието на Националния съвет на Българската социалистическа партия, проведено на 17 август 2016 година. Пленума на БСП бе посветен на избора на кандидат президент на партията. Поради огромния обем от материал и изказвания, сайта ни ще ви запознае със стенограмата от заседанието на части, като ще наблегне на най-интересните моменти от дискусията.
Янаки Стоилов: Уважаеми другари, нямах възможност да участвам в заседанието на Комисията по идейно и програмно развитие, но мисля, че това което ще споделя е принципно.
Смятам, че в началото платформата дава добра ориентация за състоянието, в което в момента се намира България и споделям това, че президентът трябва да има надмандатно мислене, тъй като в България е необходима поне една институция, която да може за гледа отвъд времето на своя избор.
Това е трудно, но мисля, че си заслужава да бъде включено.
Сега, какви бележки още имам, а някои от тях са и предложения.
Според мен този документ трябва да изрази БСП като лява и национална партия.
Аз даже не знам защо ние прибягваме до думата „патриотизъм“, която обикновено носи повече родолюбиви нотки, а не отброяването на актуалните национални интереси.
Затова аз мисля, че трябва БСП откровено да говори за лява и национална политика, а в този документ (платформата за явяване на президентските избори на БСП през 2016-та година бел.ред) това почти никъде не се споменава.
Някой ще каже, че това е платформа, с която ние се обръщаме към всички граждани, но аз мисля, че с тази платформа ние се обръщаме прeди всичко към потенциалния ляв избирател. Отделен въпрос е, че кандидатът в своите послания и ангажименти може да увеличи способностите за увеличаване на тази подкрепа. И това ще зависи повече от кампанията, от ангажиментите, а не от текстовете.
Така че БСП трябва да остане последователна към това, което е обявила, и аз виждам, че комисията е направила усилие в тази насока, променяйки заглавието, което аз смятам в първоначалния му вариант за крайно несполучливо.
Между впрочем, под това мото се проведе и съборът на Бузлуджа.
Казвам го без всякакви лични предубеждения, защото не знам кой е неговият автор, но „България, която обичаме“ може да бъде успешно мото за фолклорен събор или за някакво мероприятие на неполитическа структура.
Въпросът е, ще направим ли от България това, което искаме да бъде?
Аз предлагам друго заглавие, което се придържа към нашата политическа платформа от конгреса и което се конкретизира с оглед на предстоящите президентски избори. И то е: „За България, суверенна и справедлива! За достоен президент!“.
Мисля, че това казва всичко важно в момента. Ако това не се приема, то аз го тълкувам като опит за политическа подмяна, защото ние твърдим, че поддържаме една политика, а всъщност – да не предлагаме политика. Затова смятам, че този въпрос е кардинален в случая да покаже, дали има сила партията и хората които тя ще излъчи. Изискват се големи способности и поемането на големи рискове, за да може да се отстоява такава модерна и справедлива политика.
Другото, което прозвуча от встъплението е, че ние трябва да деидеологизираме президентската институция.
Винаги се притеснявам, когато започне прекалено много да се говори за идеология и деидеологизация, но наистина президентът не трябва да се занимава с прокарването на някакви тясно партийни и личностно – идеологически теми.
Но да не би ние просто да се опитваме в момента да пригаждаме платформата към някакъв непартиен кандидат, защото след като премахнем деидеологизацията, символ на която е настоящият президент, ние можем просто да преминем към премълчаването.
Ролята на държавния глава не е да премълчава историята, а да представя обстоятелствата, миналото и настоящето в неговата пълнота, без да засяга определени групи от българските граждани. Така че мисля, че тази тема не трябва да я въвеждаме, защото би могла да създаде повече объркване, отколкото някаква подкрепа.
В платформата има и някои по предпазливи оценки, като аз знам, че част от тях вече не могат да бъдат променени. Например, от първа страница, че в средите на десницата са предлага засилване на президентската власт.
Вие не знаете ли, че това се предлага и от част от нашите партньори?
Не казвам да го запишем в текста, но това значи, че след като не е отговорено на реалните въпроси и когато не са мандатирани определени действия, в по-късен, неподходящ момент трудно могат да намерят решение.
На следващата страница има и част от едно изречение което просто трябва да отпадне – „българския президент е прекият глас на гражданите“. Те „гражданите“ си имат свой глас!
Президентът има възможност да се обръща към парламента и към нацията, това трябва да бъде казано.
Той обаче не е говорител от името на нацията и гражданите, защото те си имат собствено място и той не е някакъв бащица на нацията.
На трета страница, където се казва, че ще се противопоставим срещу монополизацията на властта и овластени групи, то нека се знае, че в България „овластените групи“ не са в реалната власт, а са в олигархичните структури, които са проникнали във всички партии. Или ще говорим за тези неща или няма какво да звучим като хора, които едновременно поставят някакъв проблем, но не личи да се стремят да го решат.
На последната страница пък смятам, че не може геополитическото позициониране на България да се изчерпи с приятелските отношения с Русия.
Това послание не е добро. То е недостатъчно. В този формиращ се многополюсен свят, в който най-неопределеното е Европейския съюз, тези текстове звучат малко лековато и те носят един заряд, който е насочен към една по-непретенциозна публика, но за останалата няма да свършат достатъчно работа.
И предполагам, че е грешка, в раздела за „президента, ангажиран със запазване и развитие на националната идентичност“ да се говори за съвременния обединяващ се свят.
Кой го видя този свят? Това грешка ли е?
Шум от гласове от залата…
Янаки Стоилов:
Да, да…това трябва да се коригира. Това са моите забележки и предложения. Мисля, че тази платформа има рамков характер и тя не може да черпи всички важни ангажименти, които трябва да поеме кандидата за президент, който ще бъде излъчен. Към края обаче ние трябва да чуем всички, които са номинирани и в крайна сметка този, който ще бъде излъчен, той трябва да изложи своя платформа като кандидат за президент. Тази платформа трябва изцяло да се вмества, да развива и конкретизира текста, документа, зад който застава БСП. Между тях трябва да има пълно политическо съвпадение, но платформата на кандидата трябва да има много по-конкретен, ангажиращ и различаващ характер.
Да се надяваме, че със своята лична платформа той наистина ще се заяви като различен и достоен такъв.
Благодаря ви!
Източник: Big5.bg
- янаки стоилов
- пленум
- бсп
Източник: Nbox.bg
