Великден 2020. От снощи съм в безтегловност. Един от знаковите телевизионни водещи си отиде. Милен Цветков бе рядкост в българските медии. С остър критичен език, той не кривна нито веднъж от принципите на журналистиката – да бъде винаги до хората и да защитава истината.
А неговата смърт показа с пълна сила упадъка на обществото ни…
Толкова съм толерантна, толкова се стремя да оправдавам хората….не издържам вече… На собствената си ярост не издържам…
Една капка може да прелее чашата, един угаснал човешки живот може да подпали пожари. НУЛЕВА ТЪРПИМОСТ за всички подчовеци! Стига вече търпимост! Не ви ли писна? Дрогиран, кара с превишена скорост, не спира на червено, блъска се в кола и УБИВА ЧОВЕК. Не е ли достатъчно?
Не е ли достатъчно тази изгубена държава да покаже най-после на тия „лекета“ къде им е мястото? Не е ли достатъчно да сме непримирими и веднъж завинаги да ги изхвърлим от живота си?
Не е ли време да свалим маските и да изкрещим?
Защото децата ни растат на тази почва, напоена, с хероин, егоизъм и омраза. Какви ще ги направим: жертви или убийци, все тая! Няма никакво значение! И в двата случая ще ги погубим.
Истината! За нея се бореше Милен Цветков. Някои не го харесваха, защото провокирал Истината. А тя е грозна у грозните хора. Една такава Грозна Истина го уби…
Още ли се засищате с лъжи?
Горяна Панайотова
