Режимът на водата в Перник е към края си.
В момента в язовир „Студена“ има над 6 млн. кубически метра. До края на март вероятно ще станат 8, което е сравнимо с предишни години, а в планината има достатъчно сняг.
Тръбата, която Бойко Борисов обеща, че ще е готова за 45 дни, още не е готова, но все пак по обекта се работи и все някога до края на лятото ще стане.
С други думи – остава само пиарски да се отиграе, че Бойко, а не Господ, е спасил Перник от кризата и режимът ще падне.
С което тази сага вероятно ще бъде забравена, а виновните ще си останат ненаказани.
Нямам илюзии, че някога ще бъдат наказани. Но понеже знам, че след време тази случка ще обрасне с всякакви легенди и историята ще се пренаписва в полза на силните на деня, смятам за разумно да се остави една паметна бележка за това кой причини тази криза, за да не се повтаря другаде.
Най-напред в цялата сага
невинни няма
Виновен е и селянинът от пернишките села, който си е направил байпас на водомера, за да си полива градината.
Виновен е и инж. Иван Витанов, който нищичко не разбира от водопроводи и е станал шеф на ВиК-Перник единствено и само защото е кумец на тогавашната кметица Вяра Церовска.
Виновна е и Вяра Церовска, защото е уредила кумеца си на служба, от която нищо не разбира. Вероятно той неофициално й е споделял още през лятото, че има проблем, а тя му е казвала да мълчи, че избори идат и сега само проблеми й трябват.
Виновен е и безхаберникът Нено Димов, който месеци наред е подписвал графици за ползване на водата от комплексните язовори, без да ги чете. Още по-виновен е затова, че уволни дългогодишния началник на отдел „Води“ Асен Личев, който бе сред малкото хора в тая държава, които разбират от сектора и вероятно единственият, който би се опълчил на министъра си, когато безхаберно подписва документи, от които нищо не разбира.
С много фантазия вероятно вина може да се намери и у Севдалина Ковачева – бивша пиарка на община Перник, издигната до зам.-кмет заради това, че добре организира кукерския фестивал „Сурва“, а накрая, 3 седмици преди изборите, назначена и за и.д. кмет, защото е най-безобидна и е ясно, че беля не може да направи.
Всички тези хора са безобидни мухи. Вероятно с накадърността си и безхаберието и те са допринесли с нещо за кризата. Но нито са я организирали, нито са спечелили нещо от нея.
Затова е абсурдно, че правосъдието ни подхвана мухите, а осигури имунитет на
истинските виновници
Виновник номер едно е Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
МРРБ е собственик на язовира. Каквито и графици да подписва или да не подписва Нено Димов, МРРБ трябва да се грижи в язовира да постъпва обичайният приток. Количеството отклонена вода, нефунциониращите Владайски и Палакарийски канал са вина на МРРБ.
МРРБ е собственик на ВиК-Перник. Не общината, а министерството назначава директора на ВиК. Вяра Церовска може да е лобирала за кумеца си, но министърът на регионалното развитие го е назначил.
ВиК-Перник от години пише, че по тръбите се губят 75% от водата, но не общината, а МРРБ е принципал на тези пробити тръби.
МРРБ е на входа и на изхода на ремонта на стената на язовир „Студена“. МРРБ е възложителят на ремонта. МРРБ е собственикът на ремонтиращия се язовир.
МРРБ е принципал на ДНСК, която теоритично би могла да контролира ремонта.
Дадоха 30 милиона, за да го източат, после дадоха 30 милиона, за да го напълнят
Горе-долу това е равносметката. Ремонтът е поръчан по най-скъпата възможна технология. Министър Петя Аврамова в отговор на парламентарен въпрос се опитва да ни докаже, че е извършен при високи води. Но в самия й отговор се вижда, че това не е така.
Първо – според първоначалния план ремонът е трябвало да приключи през октомври 2018 г., а не на 28 февруари 2020 г., както МРРБ стъкмява нещата по-късно.
Второ – на 23 януари 2020 г., когато министър Аврамова отговаря на парламентарния въпрос, по нейните думи 20% от ремонтните работи още не са завършили.
Хайде да си представим чисто житейски ситуацията. Ти разпределяш парите за ремонта. Язовирът си е твой. Ти си началник на човека, който върти крана и решава колко вода да източи и колко да остави. Ти контролираш и променяш графика за ремонта. Ако го правиш по скъпата технология, ще ти струва 30 милиона, а ако някак си язовирът се окаже празен, ще ти струва 5, 10, 15 милиона по-малко. При това имаш ресурс да въздействаш кои точно подизпълнители да правят ремонта на сухо, а да вземат пари като за ремонт при пълен язовир.
Хайде сега да се поставим в ситуацията на министър Нено Димов от квотата на ВМРО. Той знае, че това си е далавера на МРРБ с министър от квотата на ГЕРБ. И вероятно си мисли, че е въпрос на лоша коалиционна култура да се меси в чужди далавери.
Хайде сега да се поставим на мястото на шефа на ВиК Иван Витанов. Той знае, че е на този пост, само защото кумата му го е уредила. Може ли да откаже да източи язовира? Във всеки момент могат да го уволнят, защото и без това си е за уволнение с тези 75% загуби по тръбите. Но не само той, а и кумата му, кметицата, ще пострада.
Хайде сега да се поставим на мястото на кмета на Перник Вяра Церовска. Тя знае, че вече си е изгърмяла патроните като е уредила некадърния си кумец на поста. Вижда, че водата намалява, но кого да обвини освен собственото си протеже? Да не говорим, че идват избори, а горката жена изобщо не знае нея ли ще издигнат за нов мандат или големият й местен враг – областния управител Ирена Соколова.
Освен това предстои да бъдат избрани нови градове, в които да се прави воден цикъл. Страхотна възможност, както да оправиш града си, така и да се облажиш с някой лев. В кой град обаче ще се прави воден цикъл и в кой не зависи от Оперативна програма „Региони в растеж“, която е към регионалното министерство. Дали имаш интерес в такъв момент да следиш как точно МРРБ извършва ремонта и да се заяждаш с него?
На 10 декември 2019 г. пернишката прокуратура издаде постановление, според което виновни за кризата са в равна степен министърът на екологията Нено Димов и министърът на регионалното развитие Петя Аврамова. Постановлението бе препратено на специализираната прокуратура. В нея някак си Петя Аврамова мимоходом отпадна от подозрение, а коалиционният партньор Нено Димов бе развеждан като мечка за назидание.
Местното жадно чудовище
То се казва завод „Стомана“. За да работи заводът, са му нужни около 0,7 млн. куб. метра месечно. Погледнете старите разрешителни отпреди 5-10-15 г. и ще установите, че толкова е искал и получвал заводът от министерството на екологията. Просто толкова му трябват.
После малко по малко започва да намалява заявките. Технологията ли се е променила или производството е намаляло? Нито едно от двете. Сключена е сделка. Заводът продължава да си харчи по 0,7 млн. куб. метра на месец, а плаща по 0,28, после по 0,15. Останалите се пишат като загуба по тръбите.
В пари разликата е между половин и един милион лева на месец. За 20 години сумата наближава 100 милиона лева.
Завод „Стомана“ е свързан с местния герой Люси Стойков. В един момент той има известен процент официална собственост, сега по-скоро не или поне не си личи от регистрите. Чрез различни партии от край време той контролира някакъв брой съветници в общинския съвет в Перник. На последните избори партията под крилото на Люси Стойков е ВМРО. През октомври ГЕРБ и БСП печелят по 9 съветника, ВМРО – 7. В следващите 4 г. в Перник не може да се вземе решение без Люси Стойков. Така че цената на водата не е само финасова, тя е и политическа.
Ако Бойко Борисов искаше да спре кражбите на вода от язовир „Студена“, той щеше да изгради тръба от язовир „Пчелина“ до завод „Стомана“. „Пчелина“ не става за пиене и колкото вода се оттече е ясно, че отива за „Стомана“. Да, но тогава ще се види, че „Стомана“ харчи по 0,7 млн. кубика на месец и ще трябва да си ги плаща. Затова дайте да построим тръба през Мало Бучино, за да пие народа вода от Бели Искър, а водата от „Студена“ да си отива пак в „Стомана“, а да се пише като загуба по тръбите.
Директорът на водопада
Колкото и да е безумна цялата тази система за прехвърляне на отговорности и колективна безотговорност, все пак у нас има някаква държавност или поне се симулира такава и затова в системата е предвиден специален директор на водопад, който да контролира цирка. Това е областният управител, а в случая името е Ирена Соколова – шефка на „Жени-ГЕРБ“, известна с прозрението си за слънцето от банани.
Не Нено Димов, а Ирена Соколова е човекът, който би трябвало всеки ден да получава (и вероятно е получавала) на бюрото си справка за нивото на язовир „Студена“, за прихода и разхода на вода. Не Вяра Церовска или Севдалина Ковачева е трябвало да алармират, обсъдят и евентуално предложат въвеждането на воден режим. Това е задължение на Ирена Соколова.
В периода, в който водата в язорир „Студена“ драматично е намалявала, тя е провела 9 заседания на асоциацията на ВиК операторите от област Перник. В нито едно от тях не става въпрос за язовир „Студена“. В нито едно от тях не става дума, че Радомир от 20 години ползва връзката „Крапец“, която е предвидена само за извънредни ситуации, а дали ситуацията е извънредна трябва да определи областният управител.
Именно срещу Ирена Соколова бяха първите протести в Перник, именно затова тя най-сетне да си тръгне от поста бяха първите митинги. В резултат на тях Соколова беше уволнена, къщата й бе обискирана, а снимки от необяснимия лукс, в който живее, услужливо бяха подадени на някои медии.
После Соколова внезапно бе забравена. Защо ли? Защото чрез близкия си приятел – шефа на областната дирекция на полицията Димитър Попов Соколова изпълни перфектно задачата си да смачка протеста в Перник. Лидерите на протеста и всички по-буйни глави бяха „профилактирани“ по домовете, бяха привиквани в полицията да подписват предупредителни протоколи, участниците в митингите бяха тествани с дрегери за алкохол, които показваха все едни и същи стойности, коренно различаващи се от кръвните проби след това.
Накрая заваля дъжд и язовирът се напълни
Вече никой не говори, камо ли да разследва, откраднати ли са пари от ремонта на стената.
Никой не разследва ползвала ли е „Стомана“ вода, без да я плаща. Вместо това Перник вече си има дублиращ водопровод, по който да пие вода от Бели Искър, за да продължи „Стомана“ да източва „Студена“. Вече малцина помнят, че той първоначално трябваше да струва 25 милиона, а вече е 27 милиона лева. Че трябваше да е готов за 45 дни, а те изтекоха на 3 март. Вече никой не се сеща, че ако не беше строен в условия на форсмажор, а с нормални процедури, пак щеше да стане готов до есента, но щеше да струва с няколко милиона по-малко.
И вече никой не говори за перничани като за хората с винкелите.
Източник: offnews