Казвам се Вержиния Георгиева и съм майка на едногодишно прекрасно дете, което има нужда от вашата помощ.
Синът ми Владислав е роден в 33 гестационна седмица. Извадихме го в последният момент, преди да изпадне в клинична смърт. И моят живот беше застрашен, защото светкавично развих тежка преекламсия. Отредено ни е да живеем и да се борим…
Всичко с детето ни се развиваше добре до третият месец коригирана възраст. Тогава забелязахме, че не задържа главата. От тогава до сега Влади посещава рехабилитационни центрове. Болницата се превърна в наш дом. От кърмаче е подложен на войта, ерготерапия и посещения при логопед. В къщи идва ежедневно рехабилитатор, когато не сме в болница. Въпреки нашите усилия Влади все още няма добър контрол на главата, не се обръща и не сяда.
Преминахме през страшни диагнози, като хидроцефалия, микроцефалия и съмнения за квадрипареза. Отчаянието ни отведе в Турция, там посетихме невролог, който му постави диагнозата дцп – спастична дипареза. Посещението ни в Турция се състоеше и от 2 седмици рехабилитация в детски център за деца с проблеми Ribem.
Специалистите там са на мнение, че детето ни има потенциал и с продължителна рехабилитация той ще проходи. Предстои ни заминаване през месец Април за Турция. Там на Влади ще му бъдат направени специални шини за крачетата и отделно две седмици рехабилитация. Преди това със синът ми ще бъдем за три седмици в болница „Света София“. Годината, която предстои ще бъде съдбоносна за Влади. Българските и турските специаристи препоръчват ежемесечна рехабилитация. Защото децата с дцп могат да проявят целият си потенциал. След това става по- бавно.
Тук идва и моята молба към всички, които са се докоснали до съдбата на Влади. Поради продължителното лечение нямаме финансовата възможност. Всичко, което имахме вече дадохме за бъдещето на детето ни.
Моля ви с цялото си майчино сърце да дарите парични средства или да споделите нашата история, за да може тя да достигне до повече хора.
Пожелавам на всички деца да бъдат здрави и щастливи!
Повече вижте ТУК
