Даниел Смилов е специалист по сравнително конституционно право, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, гост-преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на групата експерти по политическите партии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Анализът му е от „Дойче веле“.
Сексуалното възпитание
Разбиранията за секса на някаква дама от Перник дадоха основание на Министерството на образованието да спре програма в училищата, чиято цел е да намали насилието, да предпази децата от педофили и да повиши сексуалната култура на подрастващите. България има нужда от подобни програми, защото сме на първите места в ЕС по брой на деца родители, не са малко и случаите на домашно и недомашно насилие над малолетни. Въпросната програма е била одобрена от органи на Министерството на образованието, провежда се от утвърдена и уважавана неправителствена организация, а родителите на децата във въпросния клас я намират за полезна. Eдин родител обаче, чието дете дори не е сред обучаваните по програмата, привидял в нея призрака на „джендъра“, защото се говорело за секс и полови органи. Вместо да се разказва за бебета и щъркели например.
В резултат от цялата патардия шефката на РУО Перник беше наказана от министъра, изпаднал в ментален ступор пред „гнева“ на коалиционните партньори от „Патриотите“. Които, както е известно, реагират на думата „джендър“ като бик на червено. Разсъдъкът не е безусловен рефлекс. Ако беше, Каракачанов щеше да е Платон, а Валери Симеонов – Аристотел. А министърът на образованието щеше да е Микеланджело, който да ги нарисува.
