КЕВР е изискала информация от ВиК – Перник за предприетите от дружеството мерки през периода август – октомври 2019 г. заради ниските нива на яз. „Студена“. Това става ясно от писмено становище на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в отговор на писмо от омбудсмана Диана Ковачева по повод обявения воден режим в Перник.
Ковачева е изпратила писмо до КЕВР, в което изразява притеснение, че причината за въвеждане на режим не е единствено липсата на валежи, а редица други фактори като големи загуби на вода, ползване на водата от язовира за стопански нужди, необосновано източване на почти 1/3 от водите му през втората половина на 2018 г. и други. Омбудсманът е посочила данни за постигнатите резултати от „ВиК“ ООД – Перник за 2017 г. публикувани от КЕВР, включително за показателя за общи загуби на вода, за който Комисията е поставила оценка „пълно неизпълнение“. В писмото си Ковачева е изразила становище, че КЕВР следва да извърши извънредна проверка за изпълнението на показателите за качество и инвестициите в утвърдения бизнес план на дружеството.
По отношение на изпълнението на одобрения бизнес план от страна на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник от своя страна КЕВР посочва, че се осъществява ежегоден контрол по изпълнението на бизнес плановете чрез проверка на отчетните доклади на дружествата и проверки на място. Комисията посочва, че през 2018 г. са осъществени планови проверки за изпълнението на одобрените бизнес планове за 2017 г., и в началото на 2019 г. от Комисията са информирали подробно МРРБ и областните управители и председатели на АВиК за установените при плановите проверки грешки и пропуски в дейността на ВиК операторите. „Информацията за състоянието на сектор ВиК, включително индивидуална информация за дейността на отделните ВиК оператори е подробно представена в Сравнителен анализ на ВиК сектора за 2017 г., приет от Комисията в края на 2018 г. и публикуван на интернет страницата на КЕВР“, посочват от Комисията.
През текущата 2019 г. КЕВР отново е осъществила планови проверки за изпълнението на одобрените бизнес планове за 2018 г., и предстои Комисията да приеме и публикува анализ на ВиК сектора за 2018 г. „След приключване на плановите проверки, отново ще бъде представена подробна информация на МРРБ и областните управители и председатели на АВиК за установените грешки и пропуски в дейността на ВиК дружествата“, посочат от КЕВР.
Комисията е одобрила бизнес плана на „ВиК“ ООД – Перник за текущия регулаторен период 2017 – 2021 г. с решение № БП-Ц 13 от 09.08.2019 г.
През 2018 г. е извършена планова проверка за изпълнението на одобрения бизнес план за 2017 г. Докладът за резултатите от проверката е приет от Комисията с решение по Протокол № 250 от 27.11.2017, т. 3, публикуван на интернет страницата на КЕВР. Информация за постигнатите нива на показателите за качество и инвестициите в публични ВиК активи е посочена в Сравнителен анализ на ВиК сектора за 2017 г. По отношение на показател 46 Общи загуби, дружеството е отчело ниво от 75,17% при заложено в бизнес плана ниво от 68,31%, което е оценено от КЕВР с „пълно неизпълнение“. Дружеството е отчело инвестиции в публични ВиК активи в размер на 243 хил. лв. спрямо заложени в бизнес плана 441 хил. лв.
През 2019 г. е извършена планова проверка за изпълнението на одобрения бизнес план за 2018 г., като предстои работната група да представи за разглеждане и одобрение от Комисията на доклад за резултатите от същата. Информация за постигнатите нива от дружеството ще бъде представена и в Сравнителния анализ на ВиК сектора за 2018 г., който ще бъде публикуван на интернет страницата на КЕВР след като бъде приет от Комисията.
По отношение на искането на омбудсмана за извършване на извънредна проверка за изпълнението на показателите за качество и инвестициите за 2019 г. от КЕВР посочват, че текущата 2019 г. все още не е изтекла.
„Комисията вече се самосезира и изиска с писмо от 11 ноември 2019 г. информация от дружеството. „ВиК“ ООД – Перник е представил информация на 19 ноември 2019 г., а на 22 ноември 2019 г. е изискана допълнителна информация от дружеството.
Следва да се уточни обаче, че Комисията няма компетентност по осъществяване на контрол върху дейността по стопанисване и управление на публичните ВиК активи, управлението на търговските дружества – ВиК оператори, както и управлението на водите от комплексните и значими язовири“, посочват от КЕВР.
„Язовир „Студена“, както и цялата водопроводна мрежа в обособената територия на дружеството е публична собственост, и тяхната експлоатация и поддръжка е възложена на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник от Асоциацията по ВиК за обособената територия на „ВиК“ ООД – Перник (АВиК – Перник) с договор, сключен на 11 март 2016 г. за срок от 15 години. В тази връзка отговорната институция за осъществяването на контрол по стопанисването и експлоатацията на публичните ВиК активи, както и предприемане на действия в случай на констатирани нарушения, включително и прекратяване на договора, е АВиК – Перник, с председател областния управител на Перник.
„ВиК“ ООД – Перник е дружество с държавно участие в капитала (държавата представлявана от МРРБ притежава 51% от капитала), респективно отговорната институция за осъществяване на контрол на управлението на търговското дружество – „ВиК“ ООД – Перник, както и осъществяването на контрол на дейността по предоставянето на услуги от ВиК“ ООД – Перник е МРРБ“, се посочва още в писмото на КЕВР.
КЕВР уточнява, че осъществява активна политика за повишаване изискванията към ВиК операторите, включително за по-ефективно управление на ВиК мрежите и намаляване загубите на вода.
„Наредбата за регулиране на качеството на ВиК услугите (НРКВКУ, обн. ДВ бр. 6 от 2016 г.) бяха включени редица показатели за качество, чрез които да се постигне подобрение – включително зониране на водопроводната мрежа (ПК6), активен контрол на течовете (ПК11д), рехабилитация на водопроводната мрежа (ПК11г), както и ефективност на водомерите на СВО (ПК12д и ПК12е), а други показатели бяха значително оптимизирани – загуби на вода (ПК4), аварии на ВиК мрежи (ПК5 и ПК9), енергийна ефективност (ПК11а и 116) и редица други.
В допълнение КЕВР въведе редица изисквания към ВиК операторите, чието изпълнение ще доведе до повишаване на тяхната ефективност – създаване до края на 2018 г на регистри и бази данни, включително с вътрешни процедури и правила, каквито в момента липсват в дружествата с държавно участие; както и внедряване до края на 2019 г. на стандарти за системи за управление БДС EN ISO 9001:2008, БДС EN ISO 14001:2004, BS OHSAS 18001:2007.
Комисията осъществи активна кореспонденция с МРРБ, като информира компетентният орган за редица установени пропуски в работата на публичните ВиК оператори, осъществявания контрол от страна на публичните собственици на ВиК активи, и направи предложения за оптимизация на процеса“, заявяват от КЕВР.
„КЕВР информира МРРБ още през 2018 г., че ВиК операторите с държавно участие не изпълняват инвестиционните си програми в съответствие с одобрените бизнес планове за действащия регулаторен период и постави въпроса за прилагането на механизъм за гарантиране на инвестициите във ВиК сектора, който следва да е въведен във връзка с Тематично предварително условие 6.1. за Европейски структурни и инвестиционни фондове 2014-2020, Действие №7“, посочват от Комисията.
Според КЕВР по данни на месечните режимни графици по чл. 53 от ЗВ, които са публично достъпни на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите, в графика за ноември са намалени разрешените количества водовземане от язовира – 1,463 млн. куб. м, в т.ч. за питейно-битово водоснабдяване 1 млн. куб. м.
„На 7 ноември 2019 г. е утвърдено изменение на месечния график поради нисък обем на язовира (5 731 млн. куб. м) до размер от 1,233 млн. куб. м, в т.ч. 1 млн. куб. м за питейно-битово водоснабдяване. На 19 ноември 2019 г. е извършено последващо изменение на месечния график поради нисък обем на язовира (4 759 млн. куб. м), като се разрешава водовземане само за питейно-битови нужди в размер на 1 млн. куб. м.
Цитираните по-горе данни показват, че в началото на 2019 г. наличният обем на язовира е бил по-голям спрямо предходните две години. Същевременно данните към средата и края на 2019 г. показват, че в язовира са налични значително по-малки количества спрямо предходните години. В графиците утвърждавани от министъра на околната среда и водите не е било ограничено водовземането от язовир Студена за други цели освен питейно-битови преди 19 ноември 2019 г., отчитайки разпоредбите на чл. 53, ал. 3 от ЗВ“, заявяват от КЕВР.
Във връзка с обявения режим на водоподаване в гр. Перник КЕВР е изискала от „ВиК“ ООД -Перник информация по случая, която е представена с писмо от 20 ноември 2019 г.
„Съгласно получената информация, притока в язовира за периода януари – октомври 2019 г. е в общ размер от 11 908 млн. куб. м, а разхода за питейно-битово водоснабдяване – 16 577 млн. куб. м. Разрешеното от МОСВ количество за питейно-битово водоснабдяване за този период е 15 500 млн. куб. м, или дружеството е използвало 1 млн. куб. м в повече“, посочва Комисията.
„Комисията е изискала допълнителна информация от дружеството какви мерки са предприети от дружеството през периода август – октомври 2019 г., когато е видно, че се наблюдава значително намаление на обема на язовира, включително за:
– ограничаване на водоподаването от язовир „Студена“;
– подготовка на водопроводната мрежа на гр. Перник и останалите населени места за предстоящия режим;
– проучване на възможности за алтернативно водоснабдяване на населените места;
– осъществена комуникация с МРРБ, МОСВ, Асоциация по ВиК и други институции относно настъпващите проблеми с водоснабдяването от язовир „Студена“.
В заключение изразявам готовност за активно участие на представители на КЕВР в работни срещи и/или дискусии за анализ на проблемите във ВиК сектора, и намиране на възможни решения“, се казва още в писмото на КЕВР.
