Последните откровения на премиера Борисов относно медиите – че 1) мислят все да напишат нещо гадно, лошо, много им е мъчно, много им е криво (пред американската посланичка) и че 2) „окарикатуряват ме, но ги наблюдавам“ (на наградите мистър и мисис Икономика), не ни остават друг избор – понеже нито искаме да пишем гадно, а пък да ни наблюдават ни е съвсем неприятно (все сме си мислели, че все пак ние трябва да наблюдаваме) – та никакъв друг избор освен да се оттеглим в безопасния и вглъбен свят на литературната творба.
Оттам, вече на сигурно и спокойно място, може да се направи някакъв сравнителен анализ. Макар и да признаваме гения на Алеко, с годините все повече виждаме онази класическа, обезкуражаваща ситуация, в която става ясно как никое въображение не може да е достатъчно достоверно, за да надмине реалността.
1. Бай Ганьо:
Много обичам така да се обтегна. Отвъд тясно. Па и другарите – прости хорица, какво ще приказваш с тях?… Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща?
– Купуваме ги – отговаря едва сдържано един от нас.
– Тъй ли? Браво! – одобрява той с пълни от сочната круша уста. – Аз обичам круши.
2. Бай Бойко (по повод археологически предмети)
Преди 2500 години в това някой си е направил попарка. А това е лампа – сипват нещо и…който да хапне и…лега.
Сравнение:
Читател, който се е оплел в мрежата на ученическите инерции и реагира положително на всичко, дето е понаучил навремето, би дал предимство на банганювия абзац. Но само по навик и от мързел да прогледне за новото. Бай Ганьо например не може да прави тези протягания на въображението към миналото, той винаги е фокусиран в текущото и от това какво може да изкрънка от него; в този смисъл е по-малко дълбок. Фразата „преди 2500 години някой си е направил попарка“ и после „който хапне и..лега“ е много по-приобщаваща, с обединяващ замах, в който древност и наобиколен от камери премиер от десетте години на 21 век се срещат. Онзи там, дето е хапнал попарката, и си е легнал, е съживен от миналото – разбран, проумян, оценен. В цялата работа има тъга по първия човек, по простотата на ежедневието, по която със сигурност премиерът жадува заради напрегнатия си график. Археолозите изкопават само предмети – нашият човек се свързва с древните през вековете, през медиума на попарката.
1. Бай Ганьо:
А бе, кьорпè, защо си ме набедил във вестник „Не му е времето“, че съм бил опозиция, а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти Ганьо опозиция става ли бе, момче? Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по по-множко. Не си прост ти, знам те аз тебе. Ама пак си прост, да ти кажа правичката. Сиреч, не си прост, ами малко аджамия падаш. За тия работи ти бачка си питай. Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от девет години насам го е заглозгал и няма ниет да го изпуща докрай време. Па знайш ли, момче, да ти кажа чистичката: има и за тебе, има и за мене. Народната да е жива.
2. Бай Бойко:
Това знаеш ли колко е неприятно на медиите да го слушат. Цялата им доктрина рухва. Те искат България да е лошо, гадно. Тогава им е приятно. Аз само така правя – аз само показвам и никакъв коментар.
Сравнение:
Отново точка повече за втория персонаж. Бай ти Ганя например твърде много влиза в обяснителен режим – сглобява политическата картинка, разкрива принципи на властта, коментира с ганьовски език, но анализаторски уклон политическата ситуация. Нашият човек обаче е много по-лаконичен, ясен: нещата са по-простички, по-хубаво обяснени. Има медии, които искат в България да е лошо, гадно, има и действуващ актант, човек, който само мълчи и показва, знаейки, че показаното е винаги по-силно от казаното.
1. Бай Ганьо
– А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега… Па да ти кажа ли правичката… (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!…Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!…
2. Бай Бойко
„Тея ли демократи, бе! Те ли се съешиха с Христо Иванов и Атанасов? Искаш ли да ти кажа, Росене, защо? Защото ти си по-умен, по-интелигентен и разсъждаваш много демократично. Защото това не е градска десница, а опозицията вътре в комунистическата партия, която е била. Тя сега с нейните сателити работи“.
Сравнение:
Ако Бай Ганьо схематично и предсказуемо разделя на консерватори и либерали, а после още по-безинтересно заключава, че всички са маскари, то Бай Бойко влиза в много по-дълбоки нива. Тук има истински лабиринт на политическия спектър: първо демократи, после съешаванки, оттам градска десница, тя пък била опозиция вътре в комунистическата партия, на която всъщност е наследник, но сега работи в нов режим на съпротива, в който бърка бащите със сателитите и става истинско мазало. Мазалото, оказва се също, може да бъде видяно и проумяно само от най-интелигентни хора. Такъв човек се оказва Росен Плевнелиев или накратко – „Росене“. „Росене“ е по-умен, по-интелигентен, разсъждава по-демократично – той добре разбира лупингите на история и смее ли да не ги разбере, като му е направен такъв комплимент. Бай Ганьо в това отношение е аматьор – мисълта му е тромава, очевидна, твърде теоретична. Питайте Росен.
Автор: Райко Байчев
