„Спекулация е, че на прословутите кадри от пленума на ЦК на БКП Живков изглежда шокиран и изненадан. Истината е, че той беше уморен и затова задряма“, споделя съветникът му Костадин Чакъров. Той е категоричен, че от няколко месеца Живков е знаел, че искат да го свалят, но сам подал оставка.
Зашеметеният израз на бившия Първи е заснет около 14:30 часа, когато по навик той поискал да си легне, но нямало как. Години преди това лекарски екип от Правителствена болница бил разработил специален дневен режим за него и членовете на политбюро на компартията, който включвал следобеден сън между 14 и 16 или между 13:30 и 15 часа в зависимост от ангажиментите. Тато спазвал стриктно всички предписания на докторите.
Независимо от навиците му и времето на провеждане на форума, който го свали от власт, ако това е било в друг момент, БНТ никога не би си позволила да пусне точно тези кадри, които показват емоциите на Тодор Живков. Но очевидно той е изглеждал по същия начин през цялото време. Едва ли единствената тогава телевизия под ръководството на зет му Иван Славков нарочно би избрала компрометиращи снимки.
Приближена до бившия Първи, пожелала анонимност, има друго обяснение за неадекватното поведение на Живков пред камерите на преломната дата:
„Всичко, което се изписа, а и тези кадри, които въртяха по телевизията, че гледа като застрелян – това е просто защото той заради възрастта вече недочуваше и се опитваше по устата на хората да разбере какво казват. Нямаше нищо общо с фарса, който иронично наричам „Великата ноемврийска революция в България“, казва роднината на Тато.
Според нея случилото се изобщо не било преврат, нито изгонване или каквато и да било форма на насилствено сваляне от власт.
Тодор Живков лично бил разказвал, че е събрал първенците на ракийка и луканка, както обикновено прави човек с колеги при пенсионирането си.
Според отсрещния лагер пленумът на 10 ноември е успешна реализация на заговора срещу Живков.
„В началото на септември 1989 г. Андрей (Луканов) ни покани семейно на вилата – Шарапов, Младенови и мен с Наталия. Докато жените готвеха, ние четиримата – Андрей, Петър, Виктор и аз, излязохме за гъби.
Тогава се състоя и главният ни разговор – бе прието решение да се пристъпи към активни действия“, пише в книгата си „Превратът“ Тома Томов.
„Да започнем с подготовка на членовете на висшето ръководство на страната, с вербуване на съюзници и съратници. Договорихме се да действаме предпазливо, но енергично. Всички разбирахме, че времето идва, че идва краят“, твърди Томов.
Детонатора взривява Петър Младенов. На 24 октомври 1989 г. той се обръща с писмо към ръководството на партията (то е добре известно на българското обществено мнение – бел.ред.). „Това е нож в стомаха на Живков, коментираше Андрей. Опитай се да го извадиш и умираш на място“.
След това хората на Тато се опитали да повлияят на външния министър да унищожи писмото, но той упорствал. Заговорниците решили, че трябва да докладват в Москва, за да предотвратят потушаването на бунта в зародиш, но в този момент Шарапов е в СССР, а също и Тома Томов. Нямали тайна връзка с Кремъл. На 25 октомври Луканов трябвало да участва от името на България в Изпълкома на СИВ и искал да вземе копие от писмото. Но навсякъде го дебнели шпиони.
Бъдещият премиер уж случайно се отбил за 2 минути при Петър Младенов, след което с документа си тръгнал към къщи. Изведнъж рязко сменил посоката и хванал самолета за Москва. Предал писмото на Шарапов с молба да стигне до Горбачов. Съветският ръководител му дал картбланш да действа както реши. Посланикът дошъл у нас и се срещнал с Тодор Живков на 3 ноември. Тогава му намекнал, че Кремъл очаква промени.
Примирен със съдбата си, след края на пленума бившият Първи не говорил с никого от съпартийците си. Само Петър Младенов го изпратил до асансьора, в който Тато се качил сам.
“След два дни решиха, че са сбъркали в оценката си и народът не обича Тодор Живков, а не беше така на самия 10 ноември”, разказва Чакъров, който стоял отстрани, докато двамата партийни шефове си говорели на изпращане.
Близките на правешкия ръководител на БКП твърдят, че той си е подал оставката, защото знаел няколко месеца по-рано, че в СССР има настроения срещу него.
“На 10 ноември дядо ми си подаде оставката като генерален секретар на партията и трябваше да остане председател на Държавния съвет, но това не се случи”, каза внучката му Жени Живкова пред журналисти.
“Имахме информация за тайни срещи на Петър Младенов с Михаил Горбачов и със съветския посланик. През юли 1989 г. имаше едно заседание на Варшавския договор в Букурещ. Живков беше изморен, кръвното му играеше. Полк. Младенов от Правителствена болница му беше поставил диагноза нервно-вегетативно разстройство“, разказва още Чакъров.
По време на почивката той се прибрал да си почине. В това време – около 13:30-14 часа, Петър Младенов и Добри Джуров тайно отиват във вилата на Горбачов.
Шефът на румънската охрана предупредил нашия шеф на УБО ген. Милушев, но той не докладвал.
„Времето поиска да направим промяна. България беше изпаднала в тежка международна изолация и въпреки че усещах нещо нередно, реших да не преча на естественото развитие на събитията“, пише в спомените си генерал Георги Милушев.
Три дни след това хората на Живков научили по други канали за това, изпратили човек в Букурещ да провери и се доказало, че такава среща се е състояла.
Генералът разказва за случка от август 1989 г., когато Добри Джуров летял с първия ръководител от Евксиноград към София. В самолета е и Велко Палин. Последният разказал на Милушев, че знае за подготвян преврат срещу Живков. После Палин споделил същото и с Добри Джуров, който пък помолил шефа на УБО да запази информацията в тайна.
Той отказал с мотива, че е шеф на охраната и трябва незабавно да информира началството за всичко. Джуров настоятелно повтаря молбата си и обещава, че в срок ще провери каква е действителната ситуация.
Хората на Тодор Живков установили и много други контакти зад гърба му. Външният министър на СССР Едуард Шеварнадзе също работел за свалянето му.
Няколкото посещения на Човека от народа в Москва го огорчили доста. Въпреки някои негативни сигнали след поредната смяна на властта в Москва бившият Първи се опитва да запази сърдечните и близки лични отношения, каквито винаги е имал със съветското ръководство в предходните десетилетия, но удря на камък. Истината е, че Бащата на перестройката се е държал доста хладно и пренебрежително с него.
Особено при една от визитите си в Кремъл българският партиен и държавен ръководител са върнал направо като попарен:
„Замина в добро настроение и е имал основание. В средата на 80-те главно заради отварянето на търговията със Запада имаше една добра година с излишък. Той реши да задели парите, както казваше „да има държавата за „черни дни“, разказва близък до Живков. „Бяха около милиард долара и ги беше внесъл, но не на свое име, както говореха после, а по сметка на българската държава в банка в Швейцария. Та решил да се похвали с тази новина на съветския ръководител. Още в самото начало обаче разбрал, че не е добре дошъл. Горбачов го накарал да чака пред кабинета му около час и Тодор се почувствал унизен. Но след това станало и още по-лошо. Решил да се похвали и казал как успял да задели въпросната сума и че икономиката ни е сравнително по-добре. Най-изненадващо, вместо похвала, Горбачов се намръщил: “Толкова ли няма банки в Съветския съюз, та сте ги вложили в Швейцария?!“.
След тази кратка визита, която не е последна, Живков вече вижда края на управлението си.
Подобно е положението и при последното му посещение в Москва, когато провел скандален разговор с Горбачов. Казал му: „Ние тук се опитваме да провеждаме дълбоки, базисни промени, а вие се занимавате само с фразеология“.
Бил побеснял. Като се върнал, споделил пред обкръжението си, че трябва да си тръгва, защото не може да работи с човек като съветския ръководител по онова време. Двамата имали непреодолими различия.
„Още по това време Тодор Живков знаеше с какви боклуци се е напълнила и БКП“, споделя Чакъров.
