Един от най-успешните пернишки футблисти – Велизар Димитров е достатъчно популярно име в българския футбол. Човек, врял и кипял в големи мачове. И в ЦСКА, и в националния отбор. Три пъти шампион с ЦСКА, два пъти носител на Купата на Украйна с Металург Донецк, още една Суперкупа. Има над 30 мача и 4 гола за националния отбор, с който участва на европейското първенство в Португалия през 2004 година. Потърсихме го за всичко, което се случва около националния отбор и други теми. Ето откровеният разговор с Велизар само в БР:
Велизаре, вярваше ли, че 15 години по-късно от участието ни на Евро 2004, ще се случват такива неща във футбола ни?
-Спомням си един домакински с Люксембург – едва се измъкнахме, като победихме с 4:3. Тогава си мислех, че е било плод на случайност, но явно не е било така. Това, което се случва, е меко казано пародия, имитация на футбол, на желание. Всички тези хора на терена успяха да излъжат за пореден път българския народ, защото преди това ни обясняваха как ние сме 11 и те са 11 и имаме шансове. Естествено, само лаиците можеха да се хванат на такива обещания. Аз в съзнателния ми живот по-слаб, безидеен и дезориентиран национален отбор не съм гледал. Даже не съм гледал отбори от ранга на Андора и Сан Марино да играят толкова безидейно. Крайно време е да си понесат отговорността. Достатъчно време и журналисти, и фенове ги пазехме. Имаха отличен комфорт, но нямат право да се подиграват по такъв начин с българския народ независимо, че срещу нас беше един от силните отбори, но не някакво страшилище. Нека нашите футболисти да си направят анализ, самокритика и самооценка и ако има доблестни хора и мъже, на своя глава да се откажат да носят националната фланелка.
-Смяташ ли, че има такива мъже в отбора? Повечето от тях много скоро отново ще са звезди в Инстаграм и социалните мрежи?
-Ако не ги е срам, си е лично за тяхна сметка. Мен ме беше срам да ги наблюдавам. Затова играят и по такива нискоразредни отбори, защото явно такъв им е манталитетът. Ако имаш реална самооценка и знаеш къде си сбъркал и искаш да работиш, за да промениш нещо, нивото им може да се вдигне. Иначе – нямат никакъв шанс.
-Връщам те пак на твоето време, когато след равенства с ЦСКА, например, преживявахте меко казано трудни моменти.
-Така беше – след равенства, след трудни гостувания, дори след победи с 2:0 или с 2:1 – феновете показваха недоволство и бяхме разпъвани на кръст. Но времената бяха други. Сега имат пълната свобода да правят, каквото си искат и злоупотребяват с феновете. Стадионите не случайно са празни. Защото, когато отидеш да гледаш и отсреща виждаш един позор и безхаберие, дал си някаква сума от джоба си, за да ги гледаш, се чувстваш излъган. Тяхното безхаберие обхваща за съжаление и феновете и поради тази причина стадионите са все по-празни.
-Вероятно добре си спомняш трите равенства в квалификациите за Световното през 2010 година. Те бяха през есента на 2008 година срещу Черна гора, актуалния световен шампион тогава Италия и Грузия? Тогава ние журналистите разпънахме на кръст Пламен Марков, защото е използвал дефанзивна тактика срещу Италия…
-Да, да – как да не си спомням. Тогава критиките бяха убийствени – и сам отбелязваш, след равенство с Италия, който беше световен шампион. Ние тогава наистина излизахме, за да побеждаваме дори и големите. Да се надиграваме с тях, колкото можем. А не само на приказки, че и те са хора, и ние сме хора. Мисленето ни беше съвсем различно. А спомняте ли си, че малко по-късно през същата 2008 година смениха Пламен Марков след една загуба в контрола 1:6 от Сърбия. Беше бенефис на Саво Милошевич и след поражението го смениха. В контрола?! За какво говорим въобще?
-А сега?
-Сега трябва да се търси някакво решение. Затова тези хора в БФС са назначени, за да направят промени. Ако ще и да са кардинални, но нещата не могат да продължават така, защото, ако си мислим, че сме в лош временен период, но ние не можем да победим Косово и Черна гора, а Англия те пердаши и можеше да те победи с двуцифрен резултат и ако си мислим, че това е моментно, а в следващите квалификации всичко ще се промени, значи копаем дъното.
-Кажи какво се промени за този период от 15-20 години? Какво се случи, за да копаем това дъно?
-Преди времената бяха съвсем различни – по наше време излизахме сутрин и те прибират родители или баби и дядовци вечерно време. По цял ден си ангажиран с футбол или с друг спорт. Сегашното поколение е много изнежено, навлязоха много технологии – това отнема страшно много от времето. Не се концентрират само в спорта. Другият проблем е в школите. Аз не познавам треньорите в школите. Всеки, който реши и иска да става треньор, изкарва някакъв лиценз и води деца и юноши. Естествено – за много малко пари. Те объркват децата още в най-ранна възраст. Качествените специалисти струват по-скъпо, а на никой шеф не му се дават пари за тях. Аз ги разбирам, че са насочени към първия отбор. Няма как един собственик да си позволи десет години да развива школа и да не чака резултати в първия отбор. Няма такива. Поне не и тук в България. Това са страшно много средства, които влагат и ако трябва да бъдем честни, трябва да сме им благодарни, че има и такива хора, които си дават парите за футбола, но в случая е все едно ги хвърлят на улицата.
-Нека пак да те върна на футболистите от националния отбор. Те сякаш нямаха желание да играят с топката, само я гледаха как минава покрай тях.
-Поведението им е необяснимо. На всеки се случва да не му вървят нещата в даден мач. Като виждаш, че нещата не ти се получават, трябва да направиш друго, за да си полезен по някакъв начин. Ако ще само на единоборства и центрирания, на някакъв организиран хаос, но трябва да промениш нещо. Не може 90 минути само да тичаме около тях и те да си разиграват коня. Сбийте се – няма да играем футбол, ако трябва да развалим мача. Как може мач без да получиш жълт картон?! Такъв респект им се отдаде на англичаните, сякаш играхме срещу някакви богове. Затихнали още от първата минута, получаваме голове и нищо. Така се получава и когато нямаш самочувствие и качества.
-Виждаш колко треньори минаха и моето лично мнение е, че бяха употребени в националния отбор. То не бяха Стоичков, Пенев, Мъри, Хубчев и сега Балъков…
-Да не забравяме, че всички тези треньори работиха с абсолютно същите футболисти. Това е материалът в момента – нямаме други играчи. Дали двама-трима ще влязат или излязат, разликата е никаква. Нямаме класен футболист. Нали знаете обаче, че рибата се вмирисва откъм главата. Ако оставим нещата така и няма никакви промени, ще задълбават и ще станат още по-трагични. Виждате отбори като Лихтенщайн, Люксембург – печелят точки в групите си. Дори не говоря за Косово и за някои от останалите, които имат по 10-12 точки. Просто хората се развиват, а ние – не. Може би и държавата трябва да се намеси по някакъв начин, но нещата не могат да продължават така. За да не започнат да ни бият Сан Марино и Андора, трябва на момента да се коли и да се беси. Иначе ставаме футболно джудже. Някои казват – ами, държавата ни е такава и затова футболът ни е такъв. Не съм съгласен. Преди 20-30 години държавата ни беше на същото положение, но помните златното поколение. После ние играхме на европейско първенство, повече от половината момчета от моето поколение в националния отбор, играеха в чужбина. И то в средно европейски сериозни отбори. Само да попаднеш в разширения състав от 20 души и да си от вътрешното първенство, беше постижение.
-Говориш за кардинални промени. Факт е, че премиерът Бойко Борисов поиска оставката на Борислав Михайлов.
-Ето, това е някаква стъпка, за да се търси решение. Нека има Конгрес, ако Боби Михайлов се кандидатира и убеди хората, нека пак да спечели – няма нищо лошо. Но както е в кабинета на премиера – който не си върши работа, му се иска оставката. Като не си вършиш работата, те уволняват, нали?! Трябва да се бориш за твоята работа, за поста си, това е човешкият живот, така е навсякъде – независимо дали си президент, или стругар в някое предприятие. Никой не търпи работник, който ощетява фирмата по някакъв начин. На практика знаете как е – най-отговорен е този, който управлява. Казах ви – както е в една компания. Иска се отговорност и резултати от началника, след това от този под него, от преките отговорници и т.н. В БФС структурата е президент, вицепрезидент, директор на националните отбори, треньор. Ако мислят, че те са прави и правят всичко правилно – тогава да извикат нови 22 футболисти да видим какво ще се случи.
-Другата основна тема около мача с Англия е расизмът? Играл си в чужбина, сблъсквал ли си се с подобно нещо?
-Естествено, че съм се сблъсквал. Имал съм много колеги, които са обиждани и освирквани, но най-добрият начин е да отговориш, като вкараш един-два гола и изиграеш блестящи мачове. Прекалено много се изнежиха нещата в случая. Веднага казвам, че съм твърдо против расизма, това е извън всякакъв коментар. Но според мен англичаните успяха да си купят комфорт с изказвания през седмицата. Даже на стадиона 15-20 хиляди души в първите минути се чудеха имат ли право да освиркват, да пляскат, като наплашени бяха. Все едно, ако кажат нещо – ще прекратят мача. Навсякъде има по няколко лумпени, които са отишли да развалят нещата. Но това не са сериозни конфронтации. Веднага могат да бъдат изведени тези хора и веднъж завинаги да се изкорени това нещо. Аз не мисля, че е толкова трудно. Камери има навсякъде, вие сами виждате лицата им – има ги по снимки. Даже така могат да те снимат, че да се види с кого си говориш по телефона. Според мен липсва някаква комуникация между служебните лица на стадиона и полицията.
-Съгласен ли си и с твърдението, че винаги с английските фенове има проблеми. Ние можем ли да се оплачем от тяхното поведение?
-Абсолютно? Ние да пускаме ли декларации, че ако дойдат вашите пияни и дрогирани фенове, няма да излезем на терена да играем. Англия обаче е голяма страна и им обръщат внимание, а ние сме малка страна. Те просто си купиха медиен комфорт и си им беше спокойно. Много умно изиграно от тяхна страна, свалям им шапка.
Интервю: Стефан Ралчев
Източник: bookmaker-ratings.bg
