Перник. 14 септември 2019 г. Деца са излезли навън. Но не да играят. Едното държи голям чувал, а неговите връстници обикалят за боклуци между блоковете и ги слагат в чувала. Малчуганите са веднага забелязани и увековечени в клипче от пернишки гражданин, който откровено им се радва на инициативата.
„Когато общината не работи както трябва се налага ние да им вършим работата срам нямате!Хора вземайте пример да си поддържаме чистота!Евала на децата и на родителите им за тяхното възпитание!“, пише той във фейсбук групата „Снимай Перник нека всички видят“.
И тук идва въпроса: кой е отговорен за чистотата на града и кой цапа? Кофите за боклук минават всеки ден, но не събират онези, хвърлени от някоя тераса за по-лесно или небрежно подритнатите отпадъци в някоя междублокова градинка.
„От доста години живея в чужбина и тук всъщност общината глобява ако тревата в двора ми не е окосена и има боклук пред къщата ми. Така също всички училища, магазини и фирми с офиси са задължени да си почистват сами. Тези деца са пример как всички граждани трябва да почистват след себе си ако искат да живеят в чист град“, пише Катя като коментар под видеото.
Разбира се, има и друг проблем: бездомните кучета, които в търсенето на храна разравят боклука и го разнасят. Нормално. Те са животни. И са на улицата заради нас, хората. Така , че трябва да се чисти, а не да се мрънка. Обвиненията тук са излишни, защото приличат на оправданение.
Преди дни zaPernik.com стана свидетел на следното: майка с малко детенце върви по улицата. Детето държи хартийка в ръката си, вижда друга паднала на земята. Вдига я и нея. Продължва да върви. Спира се и се отклонява в страничната градинка – забелязал празно пластмасово шише. Взима го и него. Отива до близкото кошче и хвърля всичко в него. Може би много майки ще се ужасят, че детето им цапа ръчички и събира боклуците откъдето мине. Тази майка обаче се усмихна и погали детето си по главата.
Радващото е, че повечето перничани са на мнение, че ние и само ние сме отговорни за всеки изхвърлен боклук или фас и е въпрос на самосъзнание да уважаваме околната среда в която живеем, та дори и себе си – като изхвърлим хартийката където трябва.
Просто е. И децата ни го показаха.
