Писателката Здравка Евтимова е световнопризната. Нейният разказ „Кръв от къртица“ (Blood) беше публикуван в американски учебник в един милион екземпляра. Редом до класическите произведения на Рей Бредбъри, Едгар Алан По и Айзък Азимов. Здравка Евтимова не признава лицемерни славословия и открито заявява позицията си по социални теми. Полиглот е, обиколила е много страни, призната е като майстор на словото. Майка на три пораснали деца и баба на четири внучета.
Българските читатели чуват за пръв път името й през 1984 година, когато издателство „Народна младеж“ отпечатва сборника „Разкази срещу тъгата“. Още тогава критиците й предричат бляскаво бъдеще сред белетристите.
Стилът й е уникален с простотата на изказа, с героите от улицата, с аромата на забравени селца и лица от градските низини, в чиито съдби се оглеждат проблемите на цялата нация.
Даниела Стойнова от БНР разговаря с нея:
– Съгласна ли сте със Стефан Цанев, че последният Армагедон няма да бъде между държави, няма да бъде с войни, а ще е на невежите срещу грамотните и общо взето варварите винаги побеждават накрая?
- При моето изключително високо уважение към Стефан Цанев и моето възхищение към неговото творчество, аз не съм съгласна с неговото мнение. Защо? Защото грамотните създават в своя ум качества, които никой не може да им отнеме. Един лекар: как ще му отнемеш това, което знае. Ако убиеш лекаря, убиваш себе си. По същия начин е и качественият човек е и качественият човек в областта на физиката, на химията, на литературата. Защото и невежият има деца. И той се гордее с качествата на своите деца. Ако убие грамотния учител, ако убие прекрасния литератор, ако убие човека, който създава поезия, какво прави с детето си, той буквално му избожда очите. Със собствените си ръце.
– Не са ли малцинство грамотните?
- Не смятам, че е така. Има много различни общества днес на нашата планета. Едните са много високотехнологично развити. Благодарение на писането съм видяла много различни страни по света. Само благодарение на писането, иначе не бих могла да заплатя самолетните си билети дори. Виждам, че навсякъде знанието и умението никой не може да ги отнеме. Глупаво е да унищожиш човек със знание.
– Има някакво озлобление в невежите хора…
- Зависи как се държи този, който притежава знанието. Грамотният човек никога не се държи надменно и високомерно. Защото високомерието е само стената, която скрива невежеството; която скрива липсата на умение. Синоним на умението е откритостта, човечността и протегнатата ръка към всеки човек: бил той грамотен или не чак дотам.
– С кои разкази или с коя книга бихте искали да бъдете запомнени?
- Никога не съм си задавала този въпрос и ми е много труден отговорът му. Аз обичам и най-скапаните си и най-лошите си разкази, успоредно с тези, които смятам за добри. Някой път това, което съм написала ме разплаква, или пък ме дразни. Най-много обичам да чета разкази от български автори.
Здравка Евтимова доказва, че е в състояние да прави панорамни художествени изображения на действителността, но заедно с това и лаконични и точни анализи. Тя ни поднася творби, които внушават усещане за цялостност на човешкия характер или за същността на дадено обществено явление. Тя умее да заинтригува не само българските читатели, тъй като темите, които разработва в творчеството си, нямат тяснорегионален характер, а поставят на дневен ред сложни общочовешки проблеми. В същото време „вечните теми“ в литературата са обгърнати с българска атмосфера и колорит.
Здравка Евтимова е родена на 24.07.1959 г. гр. Перник. Завършва английска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1995). Специализира художествен превод в Сейнт Луис, щата Мисури, САЩ. Редактор от ноември 2003 г. на българската секция на списание „Muse Apprentice Guild“ – Сан Диего, САЩ; от януари 2004 г. – редактор за България на списание „Literature of the Avanteguard“, специализирано за кратка проза, Великобритания. В България има публикувани около 90 разказа в сборниците: „Разкази срещу тъга“ (1985), „Разкази от сол“ (1990), „Разкази за приятели“ (1992), „Сълза за десет цента“ (1994). Активно участва със свои разкази в периодиката. Публикува в САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Германия, Франция, Индия, Русия, Полша, Чехия, Словакия, Македония и Сърбия. Нейни разкази са четени по ББС, Лондон. Автор е на романите „В студената ти сянка, лейди“, „На две крачки от мен“ (1999), „Линди“ (1999), „За теб, за мен“, „Четвъртък“ (2003). Носител на множество награди, сред които: за дебютна книга (1985), Национална награда „Чудомир“ на в. „Стършел“ (1982), Национална награда за съвременен роман на фонд „Развитие“ (1998) за романа „В студената ти сянка, лейди“, Специална награда за разказ на немската фондация „Lege Artis Verein“ (1999), Награда за проза на английското списание „The Text“ за разказите „Малката гара“ и „Възбудата от снощи“ (2000), Награда на английското издателство „Skrev Press“ за сборника с разкази „Bitter Sky“ (2003), Награда „Генчо Стоев“ за серия разкази от балкански писатели на изд. „Балкани“ (2003). Превела е повече от 25 романа от английски, американски и канадски автори на български език, превежда произведения на български писатели на английски език. Член е на Съюза на българските писатели и на Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд. Член е на българския ПЕН-клуб.
