Преди време на страниците на сайта на Перник бяха разказани различни забавни истории от живота на агитката на стогодишния футболен клуб Миньор – Перник, през очите на един фен. Редно е да споменем обаче и другия пернишки отбор – „Металург“ .Текстът по долу все едно е писан от Елин Пелин или Йордан Йовков. Но всъщност никой не знае кой е автора. А самият текст е публикуван в групата „Видяно в Перник“.
Черната великденска хроника почва през 1997 г. с, на пръв поглед, безобидния мач от първенството на „Б” група между Металург (Перник) и Спартак (Пловдив). По онова време пернишкият отбор се ръководи от не съвсем безопасни хора като прочутия Първан Първанов-Перо, Калоян Стоянов-Цимбика, плюс различни местни актьори по прякори Баруто, Карабито и др. Целта им е да вкарат Металург в „А” група.
Точно на този мач никой не предполага, че може да стане беля. Противникът от Пловдив е на последните места, изпада, със сигурност, при аматьорите и рита предимно за здраве. Очакванията са за разгромна победа на Металург.
В слънчевия великденски следобед на стадиона в квартал „Изток” се изсипват близо 2000 запалянковци. Повечето тъкмо са станали от маса. При излизането си пернишките футболисти са посрещнати със скандирания „Айде, Металурго-о-о-о!”, а гостите от Пловдив – с надутата до дупка по радиоуредбата песен „Мале, страх”.
Противно на очакванията обаче гостите не смятат да се дават без бой. Съдията Йордан Иванов-Йоцо се отчита с празничен подарък за Металург, като свири дузпа. Перничани обаче я изпускат. Полувремето завършва без гол.
Съдийската бригада е качена в джипка, която трябва да я закара до отстоящите на стотина метра по-надолу съблекални. На волана е здравеняк от пернишката група. Вместо да поеме към съблекалните, борецът тръгва с мръсна газ по пистата и спира точно пред публиката.
Запалянковците само това и чакат. Скачат върху колата и почват да блъскат отгоре. Без малко да пипнат реферите. Добре, че на стадиона има една патрулка с полицаи, които успяват да ги отърват. Пред съблекалнята съдиите са подложени на нов натиск. Някой вади пистолет и го насочва към тях. Четвъртият съдия Димитър Димитров-Каубоя заявява, че това не е футбол, и си заминава към София. Другите трима обаче остават да довършат мача.
В това време футболистите на Спартак (Пд) се заключват в съблекалнята. Вратата обаче е избита с мощен ритник, а отвън влизат силоваците. Треньорът Иван Кючуков свидетелства, че неколцина са били с пистолети в ръцете. Уплашеният Кючуков уверява домакините, че през второто полувреме Спартак няма да се натяга.
След антракта обаче футболистите на Металург са гипсирани. На тях пък е четено конско в съблекалнята как може да са толкова некадърни, че даже и дузпата да не вкарат. За да сложи край на агонията, капитанът на Спартак Иван Говедаров си вкарва автогол. Това успокоява всички по трибуните, а мачът в крайна сметка свършва 5:2 за Металург.
А ето и част от коментарите под текста: