Казват, че няма толкова голям грях, който Бог да не може да прости. Дали е така обаче, когато оскотял от пиянство човек за едното нищо може да пребие до смърт вярващ в същия този Бог, тръгнал на поклонение в знак на почит и благоговение пред Него?! В тази Пернишка трагедия няма библейска метафора.
Днес наблюдаващият прокурор по това зверско дело пък обяви в ефира на Нова тв, че голям брой серджии гледали безучастно как освирепелият им съселянин налагал до смърт вярващия в доброто и справедливостта поклонник Коста Янков. Тези кибици няма да е зле да бъдат подведени като съучастници на впиянчения побойник.
Да припомня, че вчера Коста Янков беше открит мъртъв край пътя между Пернишките села Дрен и Долна Диканя. За престъплението е задържан мъж на 46 г. По данни на прокуратурата във фаталната нощ на 26 юли заради влошеното си зрение Коста Янков объркал пътя и вместо в черквата влязъл в частна вила. Малко по-късно там много пиян се прибрал предполагаемият извършител и пребил до смърт възрастния човек.
Ирония на съдбата ли е такава смърт да застигне добродушен и вярващ човек, който и на мравката прави път, както казва народът ни? Не знам.
Зная обаче, че в Пернишките села мнозина не пият от мъка или радост, а от сутринта. Безброй са случаите, в които алкохолизирани типове от там пребиват, убиват, а после бягат зад граница – досущ като убиеца на бай Коста.
Само преди няма и две години по аналогичен начин трима пияници погубиха живота на 19-годишния студент Роберт Величков. Едва ли има смисъл да се връщаме още назад и да припомняме всички подобни убийства, извършени след смъртоносно дрогиране с огнена вода.
Но определено има смисъл да се работи по превенция срещу масовото алкохолизиране. Как да стане това обаче, е въпрос с неясни отговори засега. Преди този вид зависимости се лекуваха в психиатричните клиники, но както е известно те се топят като ланшния сняг и от година на година броят им намалява. Такава лечница примерно преди имаше в пернишкото село Мурено, но поради беднотия и невъзможност да се поддържа, беше закрита.
Преди няма и месец социалният министър Бисер Петков обяви, че психиатриите се пукат по шевовете от пренаселеност, а близо 700 души, нуждаещи се от лечение, чакали на опашка да бъдат настанени в тях. Правителството се видя в чудо и отпусна още 2 милиона лева за тези лечебни заведения, но и тази сума се оказва недостатъчна. Защото болестите, съсипващи менталното здраве на българина нарастват с бесни темпове.
Разбира се, не е нормално грижата за здравето да е ангажимент само и единствено на държавата и по стар тертип от соца да се изисква и търси отговорност само от държавата и правителството.
В един по-добър свят човеците биха полагали повече грижи за своята духовна и душевна хигиена и вероятно биха имали потребност по-често да се отбиват в църквата, отколкото в кръчмата. Щяха да имат страх от Бога и да знаят, че шестата Му заповед гласи: Не убивай! И биха се съобразявали с границите, които никое човешко същество не бива да прекрачва. Но сега у нас знаещите това са единици – като убития бай Коста.
За убийците му остава възможността да получат наказание, възмездие не е възможно на този свят, чрез силата на закона. Защото той влиза там, където доказано хората не могат да се разбират по човешки.
„В сърцето си някои хора са приятели на целия свят, докато други, които първо себе си мразят, разстилат цялата си омраза наоколо като масло върху резен горещ хляб.“ Написал го е носителят на Нобелова награда Джон Стайнбек в „На изток от Рая” – една наистина библейска метафора.
