Хакерската атака върху НАП се превръща в поредната едноседмична криза, която се очаква да свърши, щом започне следващата криза.
Обясненията, че целта е да се катурне правителството отвън или отвътре, че нямало непробиваема защита и че никаква тайна информация не е изтекла звучат нелепо и няма да бъдат приети от българските граждани. Стигна се дотам, че дори премиерът беше принуден да обяснява хакерските атаки с атаки от, през и срещу кухненски уреди.
Наистина ли това е най-доброто, което българското правителство може да предложи в този момент? Конспирации и битовизми?
Истината е, че българският народ не очаква перфектно правителство. Дълго лъган, дълго мамен и много краден, това е народ, който мечтае за някого, който да открадне 20% от парите, но да направи нещо с останалите 80%. Народ, който вече се е примирил, че голям спасител, принц на бял кон няма да дойде.
На фона на трагичния политически фон – затова и този народ избира Бойко Борисов.
Но също така този народ бавно, но сигурно забогатява и формира средноевропейска класа. София вече е средноевропейски град, като дори е по-зелен, с по-добри ресторанти, по-добър градски транспорт и по-нови хотели и офис сгради от доста други бивши социалистически столици. По стъпките на София върви и Пловдив, някъде след тях се виждат Бургас и Варна.
Средната класа в тези градове са съгласни да търпят компромиси и да толерират грешки и кризи на правителството, но в замяна вече изискват по-високи, по-европейски постижения. Не просто да се направи нова спирка на метрото, да се оправят пешеходните пътеки в центъра или да вдигнем заплатите на учителите с 10%. Да, това са чудесни неща, но за една средноевропейска класа са неща, които всяко правителство може, трябва и следва да прави. Вече не са разменна монета, за да толерират хората поредната нелепа грешка и абсурдна криза.
Хората биха искали нещо просто – икономика, в която България се конкурира на равни начала със своите съседи и да има поводи за гордост. Например заводи, в които сглобяваме самолети, кораби или автомобили за световните марки, IT компании и клонове на международните гиганти, в които се разработват най-новите им продукти, български предприемачи в технологиите и индустрията, които периодично създават забележителни продукти и продават своите стартъпи за стотици милиони на глобалните играчи.
Примери, които вече имаме в лицето на Walltopia, Телерик, Sega, SAP и Visteon, но са толкова малко, че просто потвърждават правилото.
А какво постигнахте вие, г-н Дончев, за 10 години вицепремиерство с ресор икономика?
В индустриализацията – застой. Колкото и премиерът Борисов да се хвали с реиндустриализацията на Пловдив, като дял от икономиката българската индустрия през 2001 г. е 24% и днес си е пак толкова. Да не говорим, че през 2008 е била дори по-висок процент, но това се обяснява с балона в строителната продукция тогава.
И преди да чуем похвалите за индустриалните зони, то нека си помислим дали те са плод на целенасочена държавна политика или на чисто случайно партньорство между местните власти и частници около Пловдив?
След като българското правителство видя, че индустриалните зони са работещ модел за привличане на инвестиции, да запитаме ли с колко се скъси срокът за създаване на индустриална зона в България или по-добре не, че току-виж гражданите разберат колко години всъщност е този срок?
И как докато в съседна Македония създават от нищото индустриална зона и рудник за ценни метали, в столицата на европейска България не можем да докараме само ток на инвеститор във вече съществуваща индустриална зона?
Ще рече човек, че вицепремиерът Дончев е заложил на икономическата трансформация на база знание, както наскоро той изложи в своята визия.
Какво показва статистиката?
Български граждани са защитили 283 ключови световни патента през 2001 г., 249 през 2008 г. и 202 през 2018 г. За сравнение, Румъния е с почти 1100 патента, Чехия с 800 патента.
Графиката на Турция пък не се нуждае от коментар – 337 патента през 2001 г. и 8175 патента през 2018 г.
Тоест, българската икономика на знанието е затъпяла с 30% за 20 години, а турската е поумняла с 2400% за същия период.
Та г-н Дончев, вместо да търсите под синеокия бял хакер – конспирация, по-скоро обяснете на българите каква посока дадохте на българската икономика като вицепремиер през последните години, с какво може да се гордее този народ в стопанския сектор и защо да ви прости за поредната нелепа криза, плод на некадърници в държавната администрация.
Българският народ би простил, но трябва да види смисъл в тази прошка.
