На 21-ви юни преди 70 години в Перник се ражда една легенда – Кирил Ивков. Расте в квартал „Изток“ в бедно семейство. От малък тича след топката, за да стигне до мачове с Гунди, да се изправи срещу Пеле и Барселона. Записва 375 мача за Левски. Футболист №1 за 1974 и 1975 г. Четири пъти шампион (1968, 1970, 1974 и 1977), има и четири купи на Съветската армия (1970, 1971, 1976 и 1977). Сребърен медалист от Олимпиадата в Мексико`68. Той обаче няма да празнува шумно, с много суматоха и приятели, защото животът му вече е белязан от жестока трагедия – 4-годишното му внуче страда от неизлечимо генетично заболяване, което завършва с фатален край.
„Доста планове имах, но ще се съберем само най-близките – семейството ми. При нас нещата са много тежки с най-малкото ми внуче. След петия месец му откриха генетично заболяване. (Разстройва се) Тежко е! Нямам желание да празнувам“, сподели мъката си Ивков пред „7 дни спорт“.
„На 60-ата ми годишнина не празнувах, защото се подложих на тежка операция на дебелото черво, а сега – внучето. Така го гледаме това детенце… Тай Сакс се казва болестта (б.а – причинява забавяне на умственото и физическото развитие). На 300 хиляди деца едно се разболява, как пък се случи точно на нас… Дават им до четири години живот. А то сега е на четири. Очакваме най-лошото. Какво ли не правихме. Разговаряхме с професори от Германия, Франция, откъде ли не. Всяка година го водят в Гърция на процедури. Сега се уплашиха, защото не са добре нещата“, добави Ивков и допълни, че за рождения си ден си пожелава чудо с най-малкото си внуче.
„Чудо – да! Докато съм жив, ще се надявам. Аз не се разделях с това дете. Ние с жена ми го гледахме. Синът ми и дъщеря ми мога да не ги видя един месец, но внуците на втория ден ги търся. Имам един приятел на кафето, той ме бъзика, че съм 112 и само говоря за внуците. Обръща се „Бате Киро, на края на годината ще те предложа да станеш Дядо на годината“. Казвам го на жена ми това, ама в квартала имаме един приятел, с когото взимаме внуците и ходим на море. И жена ми каза: „Абсурд, ти да си дядо на годината. Дядо Жоро по-заслужава от теб. Защото той не само ги води на море, ами и учи с тях.“ А аз само съм ги лигавил. Пожелавам си здраве, на мен друго не ми трябва“, каза още легендата.
