Един от най-заклетите фенове на Миньор – Перник – Милослав Милчев-Вучков разказва в 100 дни своите спомени от трибуните по случай стогодишнината на футболния клуб „Миньор“.
НОВАТА ВЪЛНА
Днес ще прочетете как точно се предава жълто-черната магия от поколение на поколение. Чувството да посещаваш мач на „Миньор“ е близко до най-съкровените,семейни и християнски празници. Защото знаеш, че там е ходил дядо ти,там те заведе баща ти, там са всички от квартала. Добре си спомням държавните междуградски автобуси, пълни със жълто-черни шалове, които прииждаха от целият Пернишки окръг (тогава), за да освободят напрежението от натоварената трудова седмица. Миньори, металурзи, всякакъв народ се сбираше пред спортния храм на Перник, да влезеш тогава бе трудно. Извън стадиона оставаха почти толкова хора,колкото вътре.Рекордни са мачовете с „Горубсо“ и „Левски“ събирали по 25-30 000 публика. Но как точно се предава любовта? Когато в училище през цялата седмица обсъждахме,как ще отидем на стадиона, прибирайки се вкъщи слушахме родителите и съседите да коментират предстоящият мач, тогава някъде осъзнаваш че родното ти място си има още една религия. Тя не е нито богопоклонническа, нито партийна…тя си е наша,спортна и любима. Кой не е усещал как бие сърцето, когато вървиш към стадиона преди мач, шума в ушите когато все по-ясно чуваш пълните трибуни, далеч преди първият съдийски сигнал. Спомням си първите, а и всички останали думи на водачът на пернишката агитка. Бях решил да не споменавам имена, но Буфера е този който даде пример и увереност на нас и тези след нас. И какво по-лесно от това да застанеш пред малките привърженици и да им предадеш най-важното. И сега малките знаят че редом с тях вървим ние, както ние знаехме тогава. Просто за да бъдеш „миньорец“ ти първо трябва да си качествен човек, добър приятел и патриот. Песните в агитката се менят с времето, знамената избледняват,остава само любовта към отбор, град, отечество. „Винаги с теб-верни до смърт“ MPFC !
