Из СПОМЕНИТЕ НА ЕДИН МИНЬОРЕЦ: Мозъчният тръст на България се намира в МВР Кюстендил

Милослав Милчев рзказва своите спомени за феновете на Перник и клуба Миньор-Перник. 

„В чест на 100-годишнината от създаването на ФК „Миньор“, реших в продължение на 100 дни,да ви разкажа 100 случки,които смело мога да нарека „по-важната част“ на моя живот. Истории за познанството ми с колоритни хора, комични ситуации, времена на арести, сбивания и безпаметни купони. Така мога да дам и аз частичен урок на младото поколение, затова как се обича и защитава роден град и какво означава да си част от най-великата публика на България! „Верни до смърт“ MPFC „, казва Милослав Милчев. 

ZaPernik.com ви представя в поредица колоритните истории с одобрението на Милослав:

„98“
МОЗЪЧНИЯТ ТРЪСТ НА БЪЛГАРИЯ СЕ НАМИРА В МВР КЮСТЕНДИЛ
През 90-те години на 20 век и първите 10 на този, Кюстендил бе едно от най-посещаваните от нашата агитка места. „Велбъжд“ или „Левски Кн“ си спечели нашето негативно отношение, не само заради смяната на името и сините екипи с буква“Л“, но и цялото си подражание на „онзи отбор“. И така, когато гостувахме в този град, ние се готвехме за „война“ .Там пък ни очакваха те – хората от тамошното МВР. Какво е чувството да си шеф на РПУ и да наредиш арест на два рейса запалянковци, не знам, но знам че липсата на място в управлението доведе до там, че органите на реда да ни откарат в близкото поделение на армията. След обаждане от Перник и нашите протести, хората в сини униформи решиха да ни освободят на полувремето с молба мирно и тихо да се доберем до стадиона … и започнаха ексцесии по улиците на града. След този случай, колкото и пъти да гостувахме там, мачът не бе на терена а винаги между публика и полиция. Все пак „Миньор“ си има най-верните фенове и това не ни даде правото да отстъпваме, винаги сме били „домакини“ там, макар далеч от родният град. Магазините от търговската мрежа в Кюстендил продаваха най-много алкохол в дните, когато идвахме ние, но пък реализираха най-малка печалба. Толкова син плат сме донесли от там, че по едно време започнахме да го палим на купчини, шалове, знамена и т.н. Само „Миньор“!