Писателят Николай Милев споделя с читателите на сайта zapernik.com истории за интересни пернишки зевзеци от близкото минало. Един от тях е Шкендро.
Кланицата в Перник я създаде народната власт непосредствено след Девети. Две огромни халета построи. През първото хале влизаха говедата, а на изхода на второто излизаха кайма и салами. Тържество на научно-техническата революция! Перничани я наричахме „саланата“. Така и не разбрах защо.
В саланата работеха няколко дузини майстори-колячи. Двама станаха герои на сициалистическия труд.
Тогава някога Шкендро за пореден път влезе в ареста. Откраднал в една нощ на Сергей обущаря менгемето и стотина налчета, но го хванали милиционерите и нали си е „РЦ“, го тикнали в мазето при Гюро стражаро с намерението бърз процес да го върне в панделата. Ама Шкендро беше гявол циганин. Свиреше на хармоника. Издуваше модри бузи и от тях, през хармониката бликаха славейни трели. А кръглото му телце потрепваше в лек, нехаен кьочек. Гюро стражаро, побратим по цвят и мирис на Шкендро, се разтапяше от романтично умиление и огромните му телеса се разтърсваха в ритъма на груб и всеотдаен кьочек. И други мисли и щения минаваха през малката главица на Гюро, но, горкият не смееше да върши своеволия, защото му предстоеше да го приемат в партията.
Та, Шкендро горе-долу си помина в ареста. Гюро стражаро се пенсионира, Шкендро живна и дори поиска окардион да му донесат в килията. Не видя окардион Шкендро, защото в един ден се случиха три трагични събития наведнъж. Един бик избяга от саланата. Прекоси целия град и се заби с рогите право в милиционерския гараж. В същото време изтече мярката „задържане под стража“ на Шкендро. Двама стражари го изведоха от ареста и го насочиха към уазката, паркирана зад гаража, за да го ескортират към съда. В този миг бикът с грохот разби тухлената стена на гаража и погна Шкендро и стражарите. Униформените подобно на маймуни възкачиха старата круша наблизо, но Шкендро не можа. Кръглото му телце се затъркаля по паважа и стигна чак до площада. Имаше късмет този ден Шкендро. Бикът спря самоволно гонитбата, тръсна ядно глава и бавно се насочи към задния двор на гостилница „Граово“. Изсипа обилна пикня връз зида и кротко приклекна. Заспа.
Ошашавен, Шкендро си тръгна към дома и повече на хармоника не засвири.
Автор : Николай Милев
