На 1 февруари 1945 г. в София е изпълнена смъртната присъда на трима регенти и 67 депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. нар. Народен съд. По предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002) денят 1 февруари у нас се отбелязва като ден на памет, почит и признателност към жертвите и пострадалите от комунистическия режим в България.
Първият концлагер в България се е намирал в Гигнския манастир. Това твръди Добрин Радин председател на Съюза на репресираните в България след 9.09.1944 г. По неофициални данни там е бил изграден първият лагер, където повечето от репресираните са били военни. По-късно са били открити и другите лагери в село Богданов дол и кв. Куциян.
По този повод на 1 февруари 2019 г. в Църногорския манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян“ над брезнишкото село Гигинци ще се отслужи панихида за жертвите и пострадалите от „безбожниците“. Своето присъствие на богослужението са потвърдили евродепутатът Андрей Ковачев, радетел на почитането на паметта на жертвите на комунистическите режими и областният управител на област Перник Ирена Соколова. Молитвеното си участие са заявили и много свещеници от региона като знак на почит към убитите без съд и присъда, измъчвани и безследно изчезнали свещенослужители в дните непосредствено след 9 септември 1944 г. и в последвалите години на войнстващ атеизъм. Поканен да оглави панихидата е викарият на Софийска епархия Белоградчишки епископ Поликарп.
Според свидетели, веднага след преврата през септември 1944 г. духовните лица от Църногорския манастир са отстранени. Прекъсната е прекараната десетина години по-рано телефонната връзка с външния свят. В обителта се разполагат партизани от Радомирския отряд, които държали под стража приближени на Двореца лица, авторитетни и заможни хора от местното население и взетите под арест офицери от Пети конен полк от Брезник.
Понякога са довеждани и концлагеристи от лагера в Богданов дол да секат дърва. Според свидетелства, част от тях са зверски измъчвани и убивани без съд и присъда и набързо заравяни в близост до манастира.
Две десетилетия след тези събития, при поройни дъждове овчари от близкото село Непразненци случайно откриват кости на убитите и уведомяват органите на властта. Строго им било заповядано да не казват какво са видели, а милиционери идват и препогребват костите. Мястото на този масов гроб не е известно.
От Църногорската света обител се надяват през тази година да се осъществи намерението за създаване на паметен знак за жертвите на комунистическия режим, каквото намерение има отдавна. Години наред на“ Великия вход“ по време на всяка света Литургия в манастира се поменават и „всех избитих от безбожников“.
