Малки ученици от 10-то училище в Перник показаха чрез ролеви игри и рисунки отношението си към животните. Техен ментор бе психоложката Аделина Иванова. Тя сподели вълнуваща рисунка на дете от 1ви Б клас, която показва как приемат децата ни насилието над животни. По този повод zaPernik.com потърси Аделина, за да ни разкаже за света на децата и как те възприемат насилието.
Ади, как ти хрумна да поставиш темата за насилието над животни? Може би защото в Перник се нагледахме на доста такива случаи през последните години?
Аделина : Благодаря ти за възможността да представя поводите за това, което правим в 10-то основно училище „Алеко Константинов“, гр.Перник с учителите и възпитателите в екип.
Преди седмица се случи нещо, което освен че е ужасно само по себе си създава и предпоставки за опасности за зараза сред хората. Животинче, което хранех бе простреляно от сачма и както се оказа после през раната е станало заразяване с тетанус. Няма да забравя как котето-майка безпомощно вдигаше ръчички към мен и ме умоляваше с поглед за помощ. Цялото бе като парализирано с неистови болки от които плачеше. Докторите направиха всичко възможно, но тази майка почина. Чувала съм в квартал Рудничар доста пукот вечерно време, но никога не съм си давала сметка, че това може да е стрелба със сачми. След този случай пред погледа ми изникнаха и други картини със същите симптоми на животни, които съм намирала на улицата. Това е потресаващо! Мои приятели споделят за същото и в други квартали. Защо няма контрол над тези хора? Кой е отговорен за това и правят ли се регулярни проверки? Какво става когато деца видят това, а се оказва че и това се случва? Задала съм тези въпроси в писма до доста институции в града и извън него и чакам отговор.
Всички подобни случаи в града и страната мотивираха екипа ни да започне да въвежда познание в децата. Предложението на един форум на БАН от г-жа Дора Радева, докторант да работим по темата в сесии още преди година дойде точно на мястото си.
Разговаряйки с децата на тази тема, какво е тяхното мнение по въпроса, как реагират на подобни случаи?
Аделина: С децата работим по книжка „Близо до животните“ на фондация „Четири лапи“. Там са разработени различни модули с илюстрации и много интересни въпроси, които да предизвикват размисъл и да изследват мнението на децата без да им се натрапват отговори. Пристъпвайки към темата какво се случва на беззащитните животни имах леко притеснение как децата ще я приемат. Притеснението ми се оказа излишно. Децата се надпреварваха да разказват какви случки са видяли и дори нещо повече – оказа се, че те са имали именно тази нужда – да говорят за тези неприятни преживявания.
Списъкът, който те направиха на дъската за това, какво може да се случи на беззащитни животни покри цялата дъска. Всяко дете беше изслушано и бе отразено впечатлението му. Ако децата не изразяват тези впечатления в тях се капсулира една травма от изживяното, която ще измъчва тази личност цял живот и понеже ще бъде натикана дълбоко в подсъзнанието и ще „работи“ оттам тайно и полека ще предизвиква симптоми и страдания за които човек трудно ще си даде сметка.
Разказаха ли ти примери от техния живот и дали са попадали в ситуации на насилие над животни? Или да са помагали на изпаднали в беда?
Аделина: Попадали са и това е много, много тревожно! Дори миналата година имаше разказ на едно дете, което разказа как е трябвало да присъства, когато колят прасето на село. В него се бе загнездил такъв ужас, че му бе необходимо доста дълго време, за да говори за това. Останалите деца също изпитаха неприятни емоции. Не смятам, че е необходимо деца да присъстват в такива случаи на мъчително отнемане на живот. Смятам, че за тези действия е необходим и друг подход.
Приятно впечатлена съм от доста деца, които разказаха как с родителите си са виждали животни в беда и са ги отвели на ветеринар, за да им помогнат. Едно момиченце разказа и нарисува как с майка си е помогнала на мънички лястовичета извън гнездото. Хранели са ги, слагали са топли бутилки в мястото, което са им създали, за да спят, почиствали са. В този смисъл с тези тренинги създаваме пространство, в което да се разположат ето такива преживявания и да се проведе разговор с останалите деца.
Ролевите игри по време на сесиите създават приятни емоции, защото ги подбирам така, че научаването да минава през приятно преживяване.
Това е ролева игра във 2-а от модули за общуване с животните:“Възмутен папагал се кара на баткото, който е забравил да го нахрани“.Баткото трябва да се сети какъв е проблема, споделя още Аделина Иванова.
Ролева игра с обсъждане на чувства: „Как се чувства бездомното коте,което среща момиче?“ и „Как се чувства момичето, когато котето иска да се приласкае?“. Интересни отговори от артистите имаше
На какво според теб трябва да научим децата си в отношението им с животните?
Аделина : Главната цел на това обучение е да научим децата на състрадание и отговорност към всяко живо същество. Отдавна е доказано, че насилието към животни след това води и до насилие към хора, защото живота няма стойност в очите на насилника и убиеца. Хората с такава психика са извън социалната връзка. Опасното е, че доста често няма как да бъдат разпознати и на пръв поглед са както всички останали. Когато извършат престъплението за тях изведнъж се казва : “Ама той беше много тих и кротък човек. Не сме имали проблеми с него“. Другите не са имали, но той е имал със себе си. По отношение на личността нищо не става изведнъж. Винаги има предистория.
Защо е важно да си отговорен към животните? Защото липсата на тази отговорност води и до проблеми в обществото. Когато животно нападне човек или има зараза кой е отговорен за това? Може ли животното само да отиде да се кастрира? Може ли само да отиде на лекар и да си вземе лекарства? Няма друг шанс освен това да го направи човека. Безотговорните хора създават проблемите с животните, а не самите животни!
Въвеждането на познание е отговорност на възрастните към децата. Тези, които работим в училище и родителите нямаме право на абдикация.
Като психолог как би коментирала рисунките, които нарисуваха децата и какви заключения биха излезли от тях?
Аделина: Предлагахме на децата да рисуват след работа по съответната тема, защото изкуството помага, за да се себеизразят. И да отреагират натрупаните впечатления, чувства и емоции. Класните ръководители помагат да се подреди изложба от тези рисунки, като преди това всяко дете споделя какво е нарисувало. Децата бяха пресъздали реалността през техния поглед, което би трябвало да е сигналната лампичка на възрастните и особено на отговорните фактори в града, които трябва да се грижат да няма убийства и да виждаме едно хуманно отношение към всяко живо същество – човек или животно.
Защо те впечатли точно тази рисунка, на момичето, което вика за помощ, вждайки как човек убива куче?
Аделина: Когато децата споделяха своите впечатления за грубости към животните от възрастни хора в тях прозираше една безпомощност. Детската душа не може да приеме, че е нормално да вижда насилие и страдание. Често се случва да се каже на деца, че трябва да свикват с гледките на убити и страдащи животни, защото „живота е такъв“ и детето трупа вътрешен гняв, който след време излиза на повърхността с жестока симптоматика и често по някакъв друг повод. Тогава родителите се чудат как доброто до момента дете стига дотук, а това става точно по този начин – когато то е непридружено в емоциите и когато светът му представя изкривената си физиономия.
Ако искаме децата да израстват като психически здрави личности не трябва да се опитваме да им представяме изкривени представи за реалността като истината за света. Уверявам ви, че това лицемерие бива разпознато безпогрешно от детската душа.
Накрая да кажа – даваме домашно за родители. Темата, по която работим се обсъжда в къщи. Децата, чиито родители са успяли да го направят с тях са щастливи от това!
„Невероятно вълнуваща рисунка – Човек убива животно, детето е безпомощно да помогне, а отгоре вдясно /голямата фигура на животно с лек контур – майката на животинчето, която е вече на небето и оттам иска да помогне/ – 1 „б“ клас с Tanya Georgieva“, написа във Фейсбук Аделина Иванова.
А това са рисунките и на останалите деца, които бяха закачени от учителките на табло.
Какво чувстват животните? и Какво причиняват лошите хора на животните? бяха въпросите, на които първокласници и второкласници от учлището разсъждаваха.
