Преди три години, на 13 ноември 2015 г., в центъра на град Трън, близо до училището, се сблъскват дете и джип. Ударът има последствия и за 6-годишното дете, и за шофьора на колата – тогавашният кмет на града на Станислав Николов. На детето са премахнати далакът и част от черния дроб. Кметът е разследван, съден и оправдан.
В окончателното съдебно решение по този случай е записано, че шофьорът няма вина за катастрофата, нито пък е можел да я предотврати. Причината – фатално стечение на обстоятелствата, което обаче е случайно и за него не могат да се търсят виновни.
Казано на езика на съда – шофьорът не е причинил катастрофата, тя е случайно деяние, а по закон отговорност за такива не може да се носи, защото случайността нито може да се предвиди, нито да се предотврати.
Двата автомобила са един срещу друг.
Детото застава зад автобуса. Рейсът пък е спрял, защото изчаква джипа, тъй като колата е точно пред входа на училището. Колата и автобусът потеглят по едно и също време. Тогава и детото решава да пресече.
Стъпва на пътното платно и малко след това се случва ударът
с движещата се насреща кола. Детото пада зад колата, шофьорът спира, взима го и го откарва първо в местната спешна помощ, след това в болницата в Перник, а накрая е транспортирано и до София. направена му е животоспасяваща операция.
Малко след това главният прокурор Сотир Цацаров иззема делото от полицията в Трън и го праща за разследване в Перник. Причината – майката на детето заявява пред медиите, че разследващите в Трън приемат версията, че синът й сам се е ударил в джипа. Случаят стига и до премиера Бойко Борисов, който заявява, че не иска да чува и вижда кмета на Трън, избран с подкрепата на неговата партия.
Делото се проточва – две години и половина по-късно е решението на първата инстанция. Кметът е изцяло оправдан. На втора инстанция процесът се движи доста по-бързо, само след два месеца излиза и окончателното решение. То потвърждава първото. Така отпада възможността материалите да стигнат до Върховния касационен съд. Третата инстанция се произнася, само ако решенията на първата и втората се различават. В случая е точно обратното – решението е едно и също.
Съдиите, гледали делото, приемат, че детето се е ударило в задната част на джипа, където е имало монтирани ролбари, тръби с диаметър около 6 см. Освен това приемат,
че бившият кмет не е могъл да го види,
тъй като е било скрито зад автобуса. Тъй като ударът е в задната част на колата, отново се стига до извода, че не е имало никаква видимост. Самото дете твърди, че колата го е ударила с предната си част, но съдът не му вярва. Още в решението на първата инстанция е записано следното, че е „налице забърсване на праха единствено в задната лява част на автомобила, в областта на ролбара. Такова забърсване не е описано в протокола за оглед на друго място по автомобила”. Т.е., след като няма забърсване на друго място, не е имало и удар там. И в двете съдебни решения е записано, че детето само се е ударило в колата. „В момента на потеглянето на автобуса пострадалият също тръгнал да пресича със спокойно бягане, при което се ударил в задната лява странична част на управлявания от подсъдимия лек автомобил, в областта на веждата на заден ляв калник и монтираните върху бронята задни ролбари, в лявата им част”, пишат съдиите.
Оттук нататък се разсъждава върху поведението на шофьора, скоростта, с която се е движел и дали е спазвал знаците. Съдиите приемат, че джипът се е движел със скорост 16-20 км./ч., която не е висока, следователно няма и нарушение. Идва ред на пътните знаци. В близост до училището има знак
„Внимание! Деца!”.
Съдът обаче приема, че той не е задължителен. „Този знак предупреждава за опасност от внезапна поява на деца на платното за движение и служи за повишаване на вниманието на водачите, но не ги задължава непременно да се движат с определена скорост на движение”, пише в окончателното решение.
Разсъждава се и върху няколко разпоредби от Закона за движение по пътищата. Една от тях задължава шофьорите да бъдат внимателни към пешеходците и особено към децата, друга – да намалят и да спрат, ако на пътя или близо до него се намират деца. И тук не се открива нарушение. Съдът решава, че шофьорите са задължени да намаляват и спират, само когато видят, възприемат децат. В противен случай – не.
Отново няма вина, тъй като кметът не е видял пострадалото момче.
Накрая се тълкува изискването шофьорът да е внимателен, когато наблизоо има автобус с деца. Несъмнено такъв в случая е имало. Само че детето не е пътувало с него. Така че отново не се открива вина на шофьора. И накрая съдиите правят следния извод. Въпреки че шестгодишното момче не е отговорно за действията си по никой закон, то все пак не се е огледало, когато е тръгнало да пресича. Т.е. има нарушение на правилата. Или казано с думите на съдиите: „Макар малолетното дете да не носи отговорност за действията си, внезапното му навлизане на пътното платно като активен участник в движението в нарушение, без да се намира под контрол на пълнолетно лице, което да осигури безопасното му участие в движението, е обективно осъществил се факт”.