Петър Нецов, регионален мениджър на ЧЕЗ Разпределение за областите Перник и Кюстендил
Г-н Нецов, неотдавна електроразпределителните предприятия обявиха, че мрежите са готови за зимата. Какви мерки предприе конкретно ЧЕЗ Разпределение в подготовката на мрежата в областите Перник и Кюстендил?
ЧЕЗ Разпределение традиционно прави профилактика на мрежата преди есенно-зимния сезон, който поставя съоръженията на сериозно изпитание. Специално внимание обърнахме на дългите електропроводи, каквито са тези в Кюстендилско. Нашите колеги обходиха над 1500 км въздушни линии и 52 км кабелни линии ниско напрежение, както и 670 км въздушни линии и 37 км кабелни линии на средно напрежение. Направени бяха 158 кв. км просеки, окастрени бяха клоните 1711 дървета, за да не пречат на проводниците. Сменихме 86 изолатора и извършихме текуща поддръжка на 148 изолатора на въздушни линии средно напрежение. Направихме профилактика на 74 трафопоста в двете области. Монтирахме и укрепихме 257 стълба на ниско и средно напрежение.
За първа година, освен традиционния обход на мрежата, извършихме и облитане на съоръженията с дрон. За ранна диагностика използваме и заснемане на съоръженията с термовизионна камера и с ултразвуков детектор. Тези иновативни технологии ни позволяват да видим отблизо и най-малките детайли и, ако установим забележки, да ги отстраним своевременно.
Каква е подготовката по отношение на персонала?
Нормалната работа на електроразпределителните съоръжения при зимни условия се осигурява чрез поддържане на денонощни дежурства и на необходимия резерв от материали и техника. Аварийните екипи на дружеството са мобилизирани в постоянна готовност за реакция. Имаме готовност да увеличим екипите на ефективно дежурство. Транспортните средства и специални машини са напълно оборудвани. Попълнен е аварийният резерв на дружеството и са осигурени необходимите материали и специално работно облекло на служителите.
Уверен съм, че извършените от ЧЕЗ Разпределение дейности ще осигурят в по-голяма степен спокойствието на нашите клиенти през зимата.
Какви по-важни проекти извършихте тази година в двете области?
Инвестираните в област Перник средства за първите 9 месеца на годината са на обща стойност над 1.7 млн. лева. Нови трафопостове бяха изградени в с. Кленовик и с. Гълъбник, община Радомир. Подменена бе изолацията на 20 киловолтовия електропровод „Друган“ , който захранва радомирските села Диканя, Гълъбник, Кондофрей, Старо село, Владимир и Дрен, както и на 20 киловолтовия въздушен електропровод „Равнище“, за да може той да осигури безпроблемното захранване на селата Слаковци, Ноевци, Сопица и Селищен дол в община Брезник.
Извършена бе реконструкция на въздушни мрежи ниско напрежение в с. Дивля, община Земен и с. Расник, община Перник. Модернизирана бе мрежата ниско напрежение от трафопостове в населените места…в гр.Перник, и бе извършена реконструкция на мрежите в селата Извор, община Радомир, в Елов дол, община Земен. Изнесени бяха табла на границата на собственост в селата Брезнишки извор, община Брезник, с. Ковачевски, община Ковачевци и с. Извор, община Радомир.
Тази година стартира внедряването на автоматизация на мрежата средно напрежение като в област Перник бяха монтирани 13 дистанционно управляеми устройства. Автоматизацията на мрежата води до много облекчения. Автоматизираните устройства сигнализират къде е аварията и това скъсява времето за нейното локализиране, освен това посочват къде има къси съединения и подават команда на електропровода или друг тип съоръжение да се изключи и да избегне сериозни повреди. Някои устройства могат сами да изключат електропровода и след това и да го включат. Всичко това гарантира по-бързи реакции при аварии и съответно много по-кратко време, в което клиентите са без електрозахранване.
Вие отговаряте и за поддържането на мрежата в област Кюстендил. Какви са по-големите проекти, които завършиха там през настоящата година?
В област Кюстендил ЧЕЗ Разпределение инвестира близо 1.2 млн. лева за първите 9 месеца. По мрежа средно напрежение изградихме нов трафопост в селата Делян и Тополница. Подменихме няколко 20-киловолтови кабела в гр. Кюстендил, гр. Дупница, гр.Бобов дол и с. Крайници.
И в Кюстендилско започна проектът за автоматизация на мрежата средно напрежение чрез монтирането на 16 дистанционно управляеми устройства.
Едно от основните пера в плановете ни за област Кюстендил през настоящата година е реконструкцията на въздушните мрежи ниско напрежение. Такива подобренияна мрежата бяха осъществени в Дупница , Кюстендил и Бобов дол, както и в селата Шатрово,с.Крайници, с.Раждавица. Монтирани бяха и дистанционно обслужвани електромоери, кото дават възможност за постоянен мониторинг на мрежата. Общо за първите девет месецабяха монтирани повече от 21 хиляди дистанционно обслужвани електромери на стойност близо 1.9 млн. лева.
Разкажете повече за дистанционно обслужваните електромери?
Те ни дават възможност за анализ на мрежата в реално време, за проследяване на товарите и наблюдение на заетия капацитет. За нас е важно да можем да реагираме своевременно. Смятам, че тази система ни дава възможност за незабавна реакция, когато е необходимо.
Както виждате сме свършили доста работа в подготовка на мрежата. Искам да отбележа, че всички дейности по модернизация, подобрения и профилактика на мрежата неизменно са свързани със съответните планирани прекъсвания на електрозахранването, за да можем да осигурим безопасността на хората, които работят. Не само се инсталират дистанционно обслужваните електромери, но и мрежата трябва да се реконструира така, че да заработят в единна система и да може да се осъществява съответният постоянен мониторинг. Разбираме, че естеството на работа води до смущения на комфорта на клиентите, но ние сме длъжни да осигурим безопасността на служителите. Призоваваме хората за малко търпение, защото тези дейности ще осигурят спокойствието им в дългосрочен план.
Какво още може да се направи за подобряване на обслужването в Кюстендилско и Пернишко?
Направили сме максималното според възможностите, с които разполагаме в момента. Не трябва да забравяме, че българските потребители плащат най-ниската цена за електроенергия в Европа. В същото време ние закупуваме материалите и инвестираме според европейските стандарти. Статистиката показва, че българските потребители плащат за мрежови услуги, за развитие и модернизиране на електроенергийните мрежи 2 пъти по-малко в сравнение със средния показател в ЕС и 3 и половина пъти по-малко в сравнение с държавите, където мрежата е най-скъпа като Белгия, Чехия и Люксембург. Смятам, че е крайно време България да настигне развитите европейски държави по отношение на възможностите за финансиране инвестициите в мрежата, за да имаме и европейско качество на услугата.
Това,с което мога да се ангажирам е, че ние ще продължим с нововъведенията, независимо от ограничения ресурс. Направихме много подобрения и тази тенденция ще продължи.
