Нещо за душата: Разказ, вдъхновен от красивата, сурова и дива Трънска земя

Снимка: Интернет

На прага на зимата, в почивния ден, искаме да ви стоплим с един поетичен кратък разказ, който Галина Георгиева публикува в групата „Трън и Трънско“. Този разказ е вдъхновен именно от красивата, сурова и дива земя на Трънския край.

Нека добрата енергия, мира и красотата да се настанят в юта на дома ви, превръщайки лошото време в повод за добри преживявания. Приятна почивка, Перник!

 

Кръговрат

С пъстър килим е покрита трънската земя сега. Топлите багри се простират до края на човешкия поглед, та и след него. И тая красота се разлива в човешката душа, като да си в някаква цветна безкрайност. Море от ласкави багри са селцата сега, но започват да опустяват. Песните на птиците са притихнали, само отделни крясъци на някое пернато ще напомни за тоя птичи свят. Слънцето е още щедро, но все по-слабо нагрява земята. От цветята последно са се разпукали димитровчетата, като да отдават чест на светеца. Зимата леко потропва по праговете. Скоро и последните останали хора ще слязат към големите градове, за да презимуват. Дворчетата с оголелите дървета ще опустеят. Уютните къщички ще заплачат за своите стопани. Тъжни ще останат селцата, само тук-таме някое коминче ще чурляви зимата. Ще завали и снегът и снежна красота ще завладее земята трънска. И ще я пречисти…
Ден след ден ще се занижат дните, ветровете и виелиците ще пеят своите песни! Викът на гората ще подканя хората да се завръщат. Денят ще наедрее, ще се покажат първите кокичета и като малки срамежливи момичета ще заклатят снагите си. Животът пак ще закипи. Кукувичката ще запее своята песен, а някой ще почне да гадае колко живот още му е отреден. Плахо ще се покаже и първата коприва, за да налее живителни сили у вените на човека. Над Чарчалат ще цъфнат люляците и някакво необикновено море от лила ще покрие склоновете. Ще писнат нечувани хорове от птици. Колелото на живота ще се завърти в своя естествен ход. Човекът ще бъде спасен…’

Галина Георгиева