40 години село Пчелинци спи под водата

През тази година се навършват 40 години от потопяването на село Пчелинци (разположено на мястото, където река Светля се влива в Струма). През 70-те години на ХХ век на неговото място е изграден язовир Пчелина, а хората са изселени в град Радомир и околните села. Единствените оцелели сгради са училището, църквата и две къщи, припомня ни Държавният архив на Перник. 
Официално селото е заличено с указ от 20 януари 1978 година.



Карта на част от махалите в с. Пчелинци. 
Източник Христо Христов

Ето какво пише за потопеното село Венета Николова в сайта „Пътешествия без край“: 

Историята на селото ни връща назад към 1330 година, когато тук, в долината на река Струма, се разразила т.нар. Велбъждка битка, водена от българския  цар  Михаил III Шишман Асен и сръбската войска, начело с крал Стефан Урош III Дечански. Сражението завършва драматично с поражение за българите, а на мястото на днешния язовир дълго време лежали разпилени костите и черепите на хиляди посечени български войни. Затова кръстили възникналото в долината селце Лобош, което съществува и до днес. Названието произхожда от думата „лоб“, която означава горна част на череп / или чело/, а околностите, съвсем разбираемо, нарекли Мрака. В съседство пък се намирало село Пчелинци.

През 1350 година жителите му построили храм на живописна скала, която се извисявала над околностите, и го нарекли „Св. Йоан Летни“. В продължение на стотици години църквицата  се откроявала високо в небето и всявала респект и богобоязливост в сърцата на хората. Но през 70-те години на 20 -ти век властта изселва хората и се захваща да строи язовир. За нула време неумолимите му води поглъщат бедните къщурки и дюкяни, училището, прашните улици, овощните градини и опустошават стотици човешки съдби. Това е краят на Пчелинци. 


От селото, като надгробен паметник, оцеляла единствено старата църква, обърната към смълчаните води на язовира. Народът се изнесъл в Радомир и околните села, изгубил вяра, предпочел петолъчката пред кръста и забравил за някогашния си храм. Започнали да го навестяват безбожници и вандали, надраскали стените, изболи очите на изрисуваните по тях светци. Така уникалните стенописи, за които се предполага, че са от 15-16 век, са безвъзвратно изгубени.

Но някои изображения са все още различими. Като фигурите на Св. Теодор Тирон и Св.Теодор Стратилат,  Св. св. Константин и Елена или образът на Богородица в олтарната апсида.