Норвежката служба за закрила на децата в град Арендал отне през април двете деца на българката Цветелина Оланд. Братът и сестрата са разделени с мотив, че си влияят едно на друго. Причината за тази мярка е отказът им да виждат бащата.
Оланд помоли българската държава за помощ. Цветелина е родена в Пловдив, дъщеря на известния цирков артист Георги Божков-Гебош.
Завършва Югозападния университет. Работи дълго време като циркова и вариететна актриса. В Норвегия е треньорка по спортна и художествена гимнастика. Децата ѝ Селина и Андреас са на 11 и 10 години.
– Докъде стигнахте в борбата да си върнете децата?
– Вчера бях на срещата с представители на Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Агенцията за закрила на детето, обмудсмана. Бяха близо 20 души! Аз съм приятно изненадана, че се заеха с нас, те бяха отчасти запознати и аз изложих цялата история.
– В Норвегия какво работите?
– Треньор съм. Тренирам отбора на момчетата по спортна гимнастика на Арендал. Тренирам и художествени гимнастички.
– Децата ви са художествена гимнастичка и спортен гимнастик, активно спортуват. Те продължават ли да се занимават със спорт сега, като са в приемни семейства?
– Това е другото, което не разбирам. Спряха ги. Това, че те са отделени от мен, от приятелите си, от познатите си е достатъчно лошо, но са ги спрели и от любимото им хоби. Те обожават гимнастиката, искат да се занимават с нея. Но в момента не ходят на нищо извън училище. Много пъти пращах съобщения на “Закрила на детето”, че треньорът на Андреас например е готов да ходи до дома, в който живее, и да го взема за тренировки, после да го връща… Няма отговор. Не го разбирам.
– След като взеха децата, успяхте ли да говорите с бившия си съпруг? Предполагам, че за него също не е оптималното решение това?
– В деня, в който ми взеха децата, му се обадих да кажа какво става и да го питам той какво смята да правим. Не ми отговори. След това, като обжалвах с моя адвокат решението на норвежката “Закрила на децата”, трябваше да се боря не само с тяхната позиция, но и с неговата. Според него на децата ще им е по-добре в чужди семейства, стига да не са при мен. Имаме вражда заради развода, той изпитва гняв към мен. Той смята, че така набира преднина, знае, че аз страдам от това, което се случва, и това е…
– Какви са следващите стъпки, които ще предприемете?
– Утре имам среща с посланичката ни в Осло. Тя смята, че е много важно да намерим добър адвокат. Съгласна съм. Аз имах адвокат, но явно трябва друг.
– Видях в профила ви във фейсбук едно видеоклипче на дъщеря ви, на което тя показва уменията си по художествена гимнастика. Написала сте ѝ отдолу, че я обичате…
– Да, Селина е направила това клипче в дома на приемното семейство и го е качила във фейсбук.
– Тоест децата ви говорят с вас на български?
– Да, говорят, Селина чете и може да пише и на кирилица.
– Те обаче сега не могат вече да упражняват българския си, нямат достъп до езика.
– Да, точно така. Опасявам се, че ще забравят български, ще загубят контакта с баба си и дядо си. Дядо им е на 85 години и нямат никаква възможност за контакт вече с тях. А те много се обичат.
– Тоест не само вие, но и родителите ви нямат никаква възможност да видят или поне да чуят децата? Те нямат ли някакво право да поддържат връзка с внуците си?
– Не, нямат право дори да се чуват с тях по телефона. Това го казах и на срещата в София. Това не знам как и защо може да се смята за тяхно добро…
– Норвежки баба и дядо има ли, каква е тяхната позиция?
– Има, но децата не желаят да ходят при тях. Те са настроени негативно към мен и децата не толерират подобни приказки. Всъщност Селина и Андреас отказват и в момента да се виждат с баща си, доколкото разбрах…Децата също са разделени едно от друго. Селина е в друг град и ново училище. Не се обръща внимание на това дали бащата може да се грижи за тях. Защо не искат да ходят. Създал ли е връзка с тях. Той се държи грубо с тях, това е причината. След като взеха децата, в рамките на 2 дни в “Закрила на детето” в Арендал бяха пратени 15 протестни писма. От мои приятели, но и преподаватели от училището, в което преподавам, от треньорите на децата. Те са писали, че смятат отнемането за безумие, че познават децата, познават и мен, знаят какви са отношенията в дома ни… И въпреки това съдът не обърна внимание на тези писма.
– Но децата са отнети, защото според обвинението ги спирате да посещават баща си. Сега ходят ли при него?
– Не, от близък разбрах, че са отказали да идат да живеят при него и затова са пратени в приемни семейства. –
Тоест социалните приемат отказа им да го виждат? Нали това всъщност е проблемът?
– Да, те отказват да са при него. Но след като не могат да бъдат при него, не могат да бъдат и при мен – това е заключението. Аз иначе вече нямам никакъв контакт с тях. Не мога и от училището да получа информация. Нищо! Получих един-единствен имейл от “Закрила на детето”, в който ме уведомяват, че мога вече да спра да плащам телефоните им, защото те няма да ги използват. Това е единствената кореспонденция с тях.
Източник: 24 часа
