В Двореца на културата в град Перник тържествено бе честван 90-годишният юбилей на именития писател Цанко Живков. Организатор на събитието бе Община Перник не само защото Цанко е почетен гражданин на града, но и за това, че още от ученическата скамейка пише вдъхновено за Перник и за неговите трудови хора.
Както в такива случаи подобава, спомени разказаха негови съученици, приятели и съмишленици, много топли думи изрекоха те. Присъстваха също кметът на общината д-р Вяра Церовска и областният управител д-р Александър Александров. Прожектиран бе филм за живота на юбиляря. Оказа се, че самият Дворец на културата, един от най-големите в България, е построен след една дописка от средношколеца Цанко Живков. Той разказа на уважилите събитието как е станало това.
През 1948 г. ученикът Цанко пише дописка в местния вестник “Рудничар” за липсата в града на подходящо помещение за културно-просветна и художествена самодейност със заглавие: “Трябва ни дом на културата”.
Тази дописка е препечатана на видно място в тогавашния централен профсъюзен вестник “Труд“
Тя впечатлява тогавашния държавен глава и народен представител на миньорите Вълко Червенков. Той лично позвънил в Околийския народен съвет и поискал да му предложат примерна сметка за строеж не на дом, а на Дворец на културата. Изчислили, че са нужни 7 милиона лева – голяма сума за ония сиромашки времена. Следващата година идеята започнала да се реализира – Дворецът започнал да расте. Строежът продължил няколко години и стойността му възлязла на 27 милиона, но наистина станал великолепен.
“Така някак си органично усетих силата и въздействието на печатното слово, послужило за решаване на важен обществен проблем. Това ме привлече и предопредели всичко в по-нататъшния ми живот”, сподели юбилярят.
Същински фурор предизвиква в цялата страна фейлетонът му “За имената“,
касаещ неблагозвучните, грозни и неприлични имена, като Телефонка, Нафталинка, Гарнизон и т. н. Отгласът бил така повсеместен, че предизвикал правителствено решение и бил съставен списък с хубави български имена.
За втори път Цанко Живков се убеждава какво огромно въздействие може да окаже Словото. Затова той го избира за свое призвание и професия. По време на вдъхновеното си слово творецът се пошегува, че единствено той и британската кралица, която също скоро навърши 90 години, си гледат все още работата. За него това е писането.
Красотата на писането се оказва неизлечима болест за плодовития писател
Благодарение на нея се появяват знаковите книги: “Мъже под земята”, “Граовци”, “Звезди”, “Изгубеният век”, “Бусинско възкресение”, драмите “Кракра”, “Пей, славею”, “Три нощи” и други.
Равносметката на плодоносните години на писателя е, че той написа над тридесет книги и безброй много очерци, разкази, есета. Особено място в творчеството му заема темата за родното място на Паисий Хилендарски. Знае се, че без да има нито един достоверен факт, беше партийно декретиран за негово родно място Банско.
В няколко книги енергично и талантливо, с възрожденска страст Цанко Живков с много неоспорими факти доказва, че родното място на първия ни възрожденец е село Кралев дол, Пернишко. Миналата година там бе открит едноименен параклис. Очаква се да се построи и паметник.
Накрая група артисти от местния театър “Боян Дановски” пресъздаде вълнуващи сцени от драмата “Кракра”, която стана емоционален финал на това мило тържество.
Александър КОЖУХАРОВ
